Какво си мисли Кристин Лагард?

Точно както изказа мислите си за изменението на климата и войната в Украйна, може да се окаже, че Лагард, с нейните скорошни коментари, търси следващата голяма криза, над която да поеме церемониално лидерство.

Също така е много вероятно тя искрено да вярва, че нещата вървят към по-лошо и по някакъв начин скърби за колапса на глобализираната система, която тя оформи и която на свой ред оформи нея.

Ефективната парична политика изисква анализ и синтез на огромен обем данни и, както казват нейни колеги, тя борави отлично с данни и прекарва голяма част от будния си живот в разглеждане на плътни брифинг материали. „Прочетете бележките под линия в нейната реч“, коментира ветеранът пазарен наблюдател Подолски. „Всичко, което тя прави, е, подобно на адвокат, да чете – или да кара служителите си да четат, всички изследвания на ЕЦБ, ОИСР и МВФ, и да изважда частите, които подкрепят нейните тези“, допълва той.

Като бухал преди земетресение Лагард изглежда се изправя пред перспективата за „един по-враждебен свят“, на война и деглобализация, на китайски упадък и инфлация, която никога няма да умре напълно, допълва Подолски. Това е хаотична несигурност, която раздели управителния съвет на ЕЦБ и държи пазарите неспокойни.

Има обаче и друга възможност. Както и Кристин Лагард добре знае, прогнозите на голям централен банкер може и да се сбъднат. „Ако тя беше министър на финансите, никой нямаше да ѝ обърне внимание“, според анализатор, пожелал анонимност. С бушуващата инфлация, както самата Лагард отбеляза в неотдавнашна реч, обществеността е все по-настроена към операциите и комуникациите на банката, което прави икономиката по-чувствителна към изказванията на Лагард. Според нея това осигурява „ценен прозорец от време за предаване на нашите ключови послания“.

Ключови послания! Паричната политика вече е слаба форма на масов контрол върху съзнанието – възможно ли е Лагард да се опитва да създаде нова икономическа парадигма, върху която да упражни професионалните си качества? Тя винаги е била готова да каже каквото и да е необходимо за нейното оцеляване, дори когато това надхвърля нивото на нейната компетентност. Да се превърне в председател на ЕЦБ, който е ръководил възхода на еврото срещу господстващия долар би било елегантно перо в шапката ѝ.

Ами ако Армагедон никога не настъпи? Тя ще бъде в добра позиция да си припише заслугите за предотвратяването му.

Лагард - както и повечето централни банкери - беше унизена от внезапното покачване на инфлацията. Нейните коментари отразяват желанието ѝ да подчертава рисковете като форма на контрол на щетите и от повече резервираност.

Ако политиката на ЕЦБ не успее да насочи безопасно Европа през глобалната икономическа фрагментация, Лагард може съвсем спокойно да каже, че съжалява, но че винаги е предупреждавала за тази възможност. И тогава, както обикновено, тя ще излезе от бедствието неопетнена. Нищо, че сцената на операта може да гори, музикантите да са се хванали гуша за гуша, а духовата секция да се превърне в пепел. В крайна сметка тя е просто диригентът.