Решенията за паричната политика като решения на проблема с инфлацията

Централните банки имаха достатъчно време и данни, за да определят курса на паричната си политика. Откакто по-рано избраха този подход – да наблюдават актуалните данни и да вземат решенията си спрямо тях, прогнозирането на това какво точно смятат да направят стана още по-трудно. Наблюдателите на Европейската централна банка първоначално залагаха на пауза през септември, а гуверньорът Кристин Лагард не даваше никакви сигнали какво ще бъде следващото ѝ решение.

Така броени дни преди срещата, с публикуването на новите прогнози на Европейската комисия за брутния вътрешен продукт (БВП) и инфлацията, и предвид ръста на потребителските цени в зоната с единна валута, шансовете бяха разделени между увеличение и пауза. ЕЦБ избра да запази ястребовия* си тон на тази среща и повиши лихвите за десети пореден път до най-високото им ниво в историята. Лихвеният процент по основните операции по рефинансиране, по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение бяха повишени до съответно 4,50%, 4,75% и 4,00%.

От регулатора актуализираха и прогнозите си за БВП и инфлацията през следващите три години, като оценката за икономическия растеж беше ревизирана в низходяща посока, а новите очаквания за инфлацията сочеха по-високи нива, което беше достатъчен аргумент за последното решение на централните банкери.

Инфлационните данни, които САЩ публикуваха седмица преди срещата на Фед, показаха, че потребителските цени и цените на производител в страната са се увеличили през август. Много от анализаторите обаче вярват, че това няма да е достатъчно да накара централните банкери да повишат лихвите си на срещата тази седмица. Сценарият с по-високи лихви за по-дълго време сякаш се доближава повече до реалната ситуация. Не може да се каже, че това ще бъде краят на безпрецедентния цикъл на затягане на политиката, но със сигурност ще бъде пауза, която ще помогне за овладяването на инфлацията, без да се стига до рецесия.

Фондовите борси и в двата региона бяха задвижвани именно от тези събития миналата седмица, като тя беше печеливша за всички индекси в Европа.

Германският DAX напредна с 0,56% до 15 893,53 пункта, а френският показател CAC 40 отбеляза седмичен ръст от 1,42% до 7378,82 пункта. На пазара във Великобритания FTSE 100 се повиши с 3,12% до 7711,38 пункта няколко дни преди централната банка на страната също да вземе решение за паричната си политика.

В края на седмицата индексите на Wall Street бяха с разнопосочни резултати. Бенчмаркът на сините чипове Dow Jones Industrial Average се повиши с 0,12% до 34 618,24 пункта. Широкият измерител S&P 500 изтри 0,16% от стойността си до 4450,32 пункта, а технологичният показател Nasdaq Composite записа седмичен спад от 0,39% до 13 708,33 пункта.

Инвеститорите в Азиатско-Тихоокеанския регион също имаха важни резултати, които да отразят.

Новите китайски данни породиха оптимизъм за възстановяването на втората по големина икономика в света, което изоставаше след пандемията. Пътуванията по време на летния сезон и държавните стимули са се отразили положително на растежа през август. Последните резултати, публикувани от Китай, показаха, че индустриалното производство и продажбите на дребно са нараснали повече от очакваното през август спрямо година по- рано.

„Може би пикът на песимизма е зад гърба ни“, коментира Дин Шуан, главен икономист за Голям Китай и Северна Азия на Standard Chartered Plc. „Августовските данни сигнализират, че икономиката е малко вероятно да страда от трайно, дълбоко понижение занапред, въпреки че пак може да има известна волатилност в бъдеще – особено ако вземем предвид политическия фактор“, заяви той.

Въпреки че ключовите цифри бяха от Китай, японският Nikkei 225 беше най-печелившият индекс в региона. Той отбеляза ръст от 2,58% до 33 533,09 пункта, достигайки най-високото си ниво от над два месеца насам. На пазара в континентален Китай индексът Shanghai Composite се понижи незначително тази седмица – с 0,06% до 3117,74 пункта, а хонконгският Hang Seng се повиши с 1,34% до 18 182,89 пункта.

Резултатите на Китай, който е най-големият вносител на суров петрол в света, подкрепиха и цената на „черното злато“ миналата седмица. От Международната агенция по енергетика пък заявиха, че очакват удължените съкращения на добива на петрол от Саудитска Арабия и Русия да доведат до дефицит на пазара през четвъртото тримесечие, което допринесе за третото поредно седмично поскъпване на суровината. Цената на двата основни бенчмарка на петролния пазар – Брент и West Texas Intermediate се повиши с около 4%.

С това седмицата, приключила на 15 септември, остава назад в икономическия календар и инвеститорите са готови да започнат новата. В нея предстоят много решения на централни банки и важни събития, а ето и кои точно са те:

В САЩ всички очакват решението на Фед за паричната политика, което ще стане ясно в сряда (20 септември). Очакванията са, че лихвите ще останат непроменени, на ниво от 5,25% – 5,5%, на каквото са и в момента. Комисията по паричната политика на регулатора ще направи и най-новите си прогнози за инфлацията и пазара на труда. Ще бъдат публикувани и предварителните данни за индекса на мениджърите по поръчките (PMI) на S&P Global, които се очаква да отчетат свиване във фабричния сектор през септември. Ще стане ясен и броят на издадените разрешителни за строеж, на новопостроените жилища, на продадените жилища и индекса, следящ настроенията на строителните компании, събиран от Националната асоциация на строителите на жилища (NAHB). Ще бъдат представени и данни за баланса по текущата сметка на САЩ през второто тримесечие и за общите капиталови потоци.

Канада също ще публикува резултати за инфлацията, търговията на дребно, броя на новопостроените жилища и цените им.

Във Великобритания Английската централна банка ще вземе решение за лихвите си, като очакванията са за ново увеличение с 25 базисни пункта до 5,5% - най-високата лихва от 2008 г. насам. Ще бъдат публикувани и инфлационни данни, като прогнозите са, че индексът на потребителските цени ще се е повишил със 7,1% на годишна база през август. Отделно от това инвеститорите ще следят и новите данни за индекса на мениджърите по поръчките (PMI) в частния сектор.

Важните резултати от еврозоната също включват първоначални оценки за индекса на мениджърите по поръчките за целия регион, както и отделно за Германия и Франция, които се очаква да отчетат спад и във фабричния сектор, и при услугите. Ще бъдат публикувани и окончателните данни за инфлацията в региона, а също и за външната търговия и БВП на Испания, проучване на бизнес нагласите във Франция, търговския баланс и състоянието на текущата сметка на Швейцария. Централните банки на Норвегия, Швейцария, Швеция и Турция също ще вземат решения тази седмица, като се очаква да продължат със затягането на паричната си политика.

И в Азия централните банки попадат под светлините на прожекторите, като се очаква Народната банка на Китай и Японската централна банка да вземат своите решения. Япония ще публикува и своите инфлационни данни, индекса на мениджърите по поръчките и търговския баланс през август. Протоколът от последното заседание на Австралийската централна банка също ще бъде представен тази седмица, както и индексът на мениджърите по поръчките през септември в страната. БВП, балансът по текущата сметка и търговският баланс са важните данни от Нова Зеландия, които ще следим.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - бел. авт.