Йоахим Нагел все повече втвърдява позицията си за потенциални лихвени понижения

Европейската централна банка (ЕЦБ) все още не е достигнала етапа, в който да помисли за намаляване на разходите по заеми, смята гуверньорът на Бундесбанк Йоахим Нагел, цитиран от Bloomberg.

„Би било прибързано да понижаваме лихвите скоро или да се спекулира с подобни действия“, заяви германският централен банкер във вторник в Никозия. „Не само нивото на лихите, но и очакванията за курса им в бъдеще е от значение за нашето решение. Очакваме основният ефект от затягането на паричната политика върху инфлацията тепърва да се прояви".

ЕЦБ вероятно е приключила с кампанията си за повишаване на лихвените проценти и ще направи втора поредна пауза на заседанието си през декември. Въпреки че пазарът вече залага на понижения на лихвите още през април, представителите на банката споделят, че все още не е изключено допълнително увеличение и че е твърде рано да се говори за разхлабване.

Тази идея беше подкрепена и от председателя на Испанската централна банка Пабло Ернандес де Кос, който изнесе реч по-рано днес в Хонконг.

По време на изявление в Париж гуверньорът на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало сподели, че „лечението“ на инфлацията с високите лихви ще трябва да продължи известно време.

„Не говорим за повишаване на дозата“, призна той. „Ако няма изненади, ще оставим лихвите на текущото им равнище, вместо да ги повишаваме отново. Но се нуждаем от продължително лечение, за да гарантираме, че ефектът от затягането на паричната политика ще се прехвърли по правилен начин в икономиката“.

Път, изпълнен с неравности

Инфлацията в еврозоната се забави значително от своя връх от 10,6% миналата година до 2,9% през октомври, но централните банкери подчертаха, че последната миля до целта от 2% ще отнеме повече време и базисните ефекти наистина ще ускорят ръста на потребителски цени през следващите месеци.

„Въпреки че общата инфлация се забави значително през последните месеци, не можем да приемем, че този спад ще продължи“, сподели Нагел. „Дезинфлационните ефекти вследствие на поевтиняването на енергията се разсеяха и се оказва, че все още сме доста далеч от целта си. Занапред очакваме неравен път, изпълнен с ускорение и забавяне на инфлацията в близкото бъдеще“.

Същевременно и без това затруднената икономика започва да усеща ефекта от затягането на паричната политика. Въпреки че пълното въздействие тепърва ще започне да се чувства, първите пукнатини вече са налице: брутният вътрешен продукт на 20-те членки на зоната с единна валута се сви през третото тримесечие, а песимистичните нагласи, отчетени в бизнес проучванията, открояват все по-голямата вероятност от рецесия. Икономистите смятат, че еврозоната ще се размине с нея на косъм чрез стагнация през текущото тримесечие.

Въпреки че еврозоната в момента преминава през „ясно изразена слабост“, Нагел заяви, че е сигурен, че тя ще избегне „твърдото приземяване“. „Затегнатият пазар на труда, ниските нива на дълг на компаниите и домакинствата и възстановената инвестиционна дейност показват, че условията за „меко икономическо приземяване“ са налице“, обобщи той.

Нагел припомни, че фискалната и паричната политика трябва да работят в синхрон, като призова правителствата да ограничат разходите си, тъй като мерките за борба с последните кризи вече не са толкова необходими.

Гуверньорът на ЕЦБ Кристин Лагард сподели пред европейските законодатели в понеделник, че властите може скоро да разгледат своя портфейл от облигации от времето на пандемията на стойност 1,7 трлн. евро и да преценят колко дълго те ще заменят падежиращите ценни книжа.

Предвид настоящите насоки, реинвестициите по така наречената програма PEPP се очаква да продължат до края на следващата година. Най-важното е, че те могат да бъдат разгърнати в различни области, за да се овладее всяка фрагментация на пазара на облигации в еврозоната, заради което дори някои ястребово* настроени централни банкери се колебаят да се откажат от инструмента.

„Ясно ми е, че големият баланс ще трябва да се свие значително“, призна Нагел.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - бел. авт.