Разликата в богатството на домакинствата в еврозоната се топи от 2015 г. насам

Разликата в богатството на домакинствата в еврозоната се е свила през последните пет години, докато нетното богатство е нараснало значително през същия период, показват данните от ново изследване на Европейската централна банка, което може да възобнови дискусията за ролята на паричната политика в борбата с неравенството, съобщава Bloomberg.

Новите тримесечни сметки за разпределение на богатството, върху които ЕЦБ работи повече от осем години и които представи за първи път в понеделник, имат за цел да дават информация за разпределението на богатството сред домакинствата много по-често и по-детайлно, като свързват информацията от националните сметки с данни от проучвания сред домакинствата.

Данните трябва да помогнат за по-доброто разбиране на икономическата динамика и да позволят по-задълбочен анализ на прехвърлянето на промените в паричната политика към домакинствата и финансовата стабилност. Те ще могат да оказват влияние и на бъдещите решения за паричната политика.

Новите стойности потвърждават относително високото неравенство в нетното богатство в еврозоната, но показват, че то е намаляло леко от 2015 г. насам — измерено например чрез дела на богатството, притежавано от най-заможните 5% спрямо този на най-бедните 50%.

Дял на богатството на най-заможните 5% в еврозоната спрямо средното нетно богатство на домакинство. Графика: ЕЦБ/Bloomberg

Делът на най-богатите домакинства е намалял в периода между 2016 г. и второто тримесечие на 2023 г., като все още надвишава 43%. В същото време средното нетно богатство е нараснало с близо 40%, твърдят от ЕЦБ.

Според ЕЦБ това свиване на неравенството отчасти се дължи на факта, че собствениците на жилища, които се равняват на повече от 60% от населението, са се възползвали от по-високите цени на имотите. Тяхното нетно богатство на домакинство е нараснало с 27% през този период.

Успоредно с това нетното богатство на лицата, които притежават жилища, се е увеличило със 17%, главно заради увеличението на депозитите, наблюдавано през този период. Това също така означава, че последното поевтиняване на жилищата може да доведе противоположно развитие и отново да разшири неравенството.

Като цяло нетното богатство на домакинствата в еврозоната се е увеличило значително през последните пет години с 29% или близо 13,7 трлн. евро (15 трлн. долара), показват данните на ЕЦБ.

Неравенството е един от приоритетните проблеми в политическия дневен ред и след глобалната финансова криза търсенето на по-актуална, логична и последователна информация за разпределението на богатството се увеличи. Новите данни вероятно ще станат още по-важни и за паричната политика, тъй като неравномерното богатство може да засегне прехвърлянето на лихвените повишения към домакинствата.

За ЕЦБ и централните банки въпросът е деликатен. През последните години централните банки по света бяха критикувани, че увеличават неравенството с тяхната ултрахлабава парична политика, която използваха, за да се справят с глобалната финансова криза, дълговата криза в еврозоната и пандемията от Covid-19.

ЕЦБ твърди, че различията в богатството през последните няколко десетилетия се дължат предимно на фактори извън нейния обхват и че паричната политика няма нито правото, нито подходящите инструменти целенасочено да контролира разпределението на финансите.