Крехките банки няма да направят САЩ или Европа по-силни

По-малко от 15 месеца след последната банкова криза, появила се в света, регулаторите в САЩ и Европа вече са готови да отменят реформите, целящи да намалят риска от допълнителни финансови катастрофи. Това обаче е сериозна грешка, пише редакторският екип на Bloomberg.

Най-важното е откъде банките получават парите си. Повечето са взети назаем от вложители и други кредитори. Ако не се изплатят навреме, може да настъпи по-голямо бедствие. Останалата част, известна като собствен капитал, идва от акционери, които са готови да поемат загуби. Колкото повече от банки от последния вид има, толкова по-способни са да вдъхват доверие и да продължат да отпускат заеми дори в най-лошите времена.

Проблемът е, че ръководителите предпочитат да използват възможно най-малко собствен капитал и колкото е възможно повече дълг, защото това свежда до максимум държавните субсидии и повишава показателите за рентабилност в добри времена.

След кризата с високорисковите ипотечни кредити от 2008 г. регулаторите навсякъде признаха, че капиталът е липсвал в ужасяващ обем. Работейки чрез Базелския комитет за банков надзор, те се съгласиха да наложат нови стандарти, известни като Базел III. Нивата на собствения капитал се повишиха значително, достигайки връх от около 7% от активите за най-големите американски банки – макар че това все още беше под половината от това, което изследванията и опитът предполагат, че ще са необходими за справяне с тежка криза. Европа изоставаше, едва надхвърляйки 5% от активите (според най-сравнимия показател).

Както Европа, така и САЩ вече навлязоха в последния етап на Базел III. Той е насочен основно към затягане на изискванията за „базирани на риска“ капиталови съотношения, които се стремят да отчетат рисковете на активите на банката, но са се оказали уязвими на манипулации. Европейският съюз се съгласи предимно със смекчена версия – обратно на съветите на икономисти и регулатори – която влиза в сила през януари 2025 г. Миналата година регулаторите на САЩ представиха малко по-амбициозно предложение, което може да е повишило обикновените съотношения на капитал спрямо активи в най-големите банки с около процентен пункт.

За съжаление, тези усилия са в застой, отчасти благодарение на недостатъци в дизайна и отчасти на агресивното лобиране от страна на банките. В отговор някои официални лица в Европа – от брюкселските бюрократи до френския президент Еманюел Макрон – предполагат, че ЕС трябва да отложи или смекчи правилата си, ако САЩ не действат, на основание, че ще поставят собствените си банки в неизгодно положение.

Такива аргументи не са убедителни. Нестабилните банки не са конкурентно предимство, както неотдавнашния крах на Credit Suisse Group и проблемите на други места в Европа ясно показват. Европейските институции все още имат по-малко собствен капитал от слабо капитализираните им партньори в САЩ. При настоящите нива всяко увеличение би донесло нетна икономическа полза. Колкото повече имат банките, толкова по-ниски трябва да бъдат общите им разходи за финансиране.

Смисълът на Базелските реформи беше светът да се движи едновременно към по-силна глобална финансова система. Както ЕС, така и САЩ трябва да признаят, че решенията им имат последствия извън техните граници. Състезанието към дъното няма да завърши добре за никого.