Федералният резерв очаквано намали лихвите за втори път тази година

Федералният резерв на САЩ очаквано намали лихвените проценти с четвърт процентен пункт до диапазона 4,50-4,75% в края на дневното си заседание, което приключи в четвъртък.

„Последните показатели сочат, че икономическата активност продължава да се развива със стабилни темпове. От началото на годината условията на пазара на труда като цяло се подобриха, а равнището на безработица се повиши, но остава ниско. Инфлацията отбеляза напредък към целта от 2%, но остава малко по-ускорена“, се посочва в изявление след срещата на паричния орган.

В него се казва, че централната банка на САЩ се стреми да постигне максимална заетост и инфлация от 2% в дългосрочен план. Според финансистите в момента рисковете за постигане на целите за заетост и инфлация са приблизително балансирани. Икономическите перспективи обаче са несигурни, отбелязват те.

„При обмислянето на допълнителни корекции на целевия диапазон на лихвения процент по федералните фондове финансовата институция внимателно ще оценява постъпващите данни, развиващите се перспективи и баланса на рисковете“, заявяват от Фед.

Рискове и перспективи

Днешното решение бе взето в една несигурна среда, пише Ройтерс. Победата на Доналд Тръмп на президентските избори и перспективата, че неговите съпартийци републиканци ще контролират и двете камари на Конгреса през януари, водят до очаквания за промени в политиката - от вносни мита през намаляване на данъците до задушаване на имиграцията, които могат да пренапишат перспективите за икономическия растеж и инфлацията.

Засега новите икономически доклади продължават да работят в полза на Фед. Данни, публикувани в четвъртък, показаха, че първоначалните молби за помощи при безработица са останали на ниско ниво през последната седмица, а производителността на труда е скочила със здравословните 2,2% през третото тримесечие. Това е помогнало да се компенсира увеличението на почасовото възнаграждение на служителите с 4,2%.

Представителите на Фед посочват подобрената производителност като един от факторите, които са повишили увереността им в продължаващото забавяне на инфлацията.

„Това е резултатът, който Фед би искал да види, когато обмисля намаляване на лихвите“, пише Карл Уайнбърг, главен икономист на High Frequency Economics.

Но тъй като доходността по облигациите продължава да се повишава след обявяването на резултатите от изборите във вторник, инвеститорите очакват, че Фед в крайна сметка ще намалява разходите по заемите по-бавно и с по-малко, отколкото се очакваше преди, тъй като отчита нов икономически режим, който може да означава по-големи федерални дефицити, по-силен растеж и по-ускорена инфлация в краткосрочен план. Съществуват също така и дългосрочни рискове.

След като досега имаше свободата да повишава лихвените проценти, за да се бори с инфлацията в условията на силна икономика, централната банка може да се окаже под натиск. По време на мандата си през 2017-2021 г. Тръмп открито призоваваше за ниски лихвени проценти, като в крайна сметка заклейми гуверньора на Фед Джером Пауъл като „враг“ заради затягането на паричната политика, което според него ненужно задушава растежа.

Преди вота на 5 ноември представители на Федералния резерв отбелязаха, че не определят паричната политика в отговор на предложенията на която и да е администрация, а приемат фискалните и регулаторните решения като „даденост“ и реагират само на икономическите резултати, които тези решения пораждат.