Най-губещите от високите лихви в САЩ вероятно са в чужбина

Американската парична политика може би има най-голямо въздействие в чужбина. Последното заседание на Федералния резерв за паричната политика в средата на декември беше приета зле от инвеститорите в акции. Централните банкери пак понижиха лихвите, но изразиха неувереност за 2025 г. Пазарите на деривати, които в края на септември очакваха между четири и пет намаления на лихвите, сега предвиждат само едно.

За разлика от САЩ, брутният вътрешен продукт на еврозоната и Обединеното кралство не възстановиха пътя на растеж, който имаха преди пандемията, пише Wall Street Journal. Технологичните компании в Европа са много по-малко, а фискалните стимули не са особено щедри. Производственият бум в Китай застрашава фокусирания върху износа модел на основните икономики на еврозоната.

Освен това високите разходи по заемите изглежда са били много по-ефективни за намаляване на търсенето на банкови заеми в еврозоната, отколкото в САЩ през 2023 г. и 2024 г., според официални проучвания.

През последните три години Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка се движеха основно в синхрон с Фед при определянето на паричната им политика. Това вече не е така.

Разходите по заемите в еврозоната в абсолютно изражение са по-ниски в сравнение със САЩ – референтните лихви в еврозоната са 3% в сравнение с от 4,25% до 4,5% в САЩ. Централните банкери в САЩ смятат, че неутралната лихва е около 2,9%. Същевременно председателят на ЕЦБ Кристин Лагард я оценява някъде между 1,75% и 2,5% в еврозоната заради по-бавния дългосрочен растеж.

Инвеститорите залагат, че ЕЦБ ще продължи да намалява лихвените проценти през следващата година, за да стигне до долния край на този диапазон. В изчисленията, които централните банки сега трябва да направят, ЕЦБ определено трябва да придаде повече тежест на опасността от икономическо забавяне.

Според прогнозите на Уолстрийт различията в икономическия растеж от двете страни на Океана ще продължат да се увеличават през 2025 г. След като фискалните правила на Европейския съюз (ЕС) бяха възстановени през април, строгите икономии може да се завърнат или поне да останат болезнена точка в политическите кризи в Германия и Франция. Перспективите пред Обединеното кралство са замъглени заради бюджетната консолидация, потенциалните търговски мита и липсата на съгласувана програма, фокусирана върху растежа.

През 2022 г. централните банки колективно решиха да изчакат, преди да реагират на инфлацията. През 2023 г. те станаха прекалено агресивни, а през 2024 г. се координираха, за да осигурят предпазливо разхлабване. 2025 г. може да е годината, в която лихвените проценти са „по-малко високи за по-дълго“, или поне Фед коментира така миналия месец.

Сравнително оптимистичните прогнози на ЕЦБ, според които БВП на еврозоната ще нарасне с 1,1% през 2025 г. и с 1,4% през 2026 г., изглежда позволяват тази динамика.

По-високите от очакваното лихвени проценти на вътрешния пазар биха били лоши за европейските акции: те биха навредили на оценките, биха спрели потреблението и биха повишили обменния курс на еврото и паунда спрямо щатския долар.

Защо западните централни банкери не искат особено охотно да нарушат координацията си? От една страна, неотдавнашният скок на глобалната инфлация предполага, че централните банки всъщност имат доста ограничена способност да налагат своите мандати и да влияят на цените, които могат да бъдат силно повлияни от глобални, движени от предлагането явления. Инфлацията може да нарасне, дори ако растежът отслабне. За да сведат до минимум политическата реакция, централните банки подражават една на друга, но пък не предвиждат бъдещите нужди на техните специфични вътрешни икономики.

Затова и при липса на рецесия не се очаква Европа да премине към пълни парични стимули – освен ако САЩ не го направят първи.