Цените на храните създават нов риск за световния пазар на облигации

Цените на енергоизточниците са основен източник на проблеми за пазарите на облигации през тази година. Сега инвеститорите се опасяват, че следващият скок на инфлацията ще дойде от цените на храните.

Явлението „супер Ел Ниньо“, ограничените доставки на торове, атаките срещу корабоплаването и последиците от рекордно горещото лято в Европа са най-големите рискове пред цените на стоките от първа необходимост, пише Bloomberg.

Дори след като Федералният резервна САЩ повиши лихвените проценти и обеща да овладее инфлацията, трайното покачване на цените на храните би могло да създаде нов проблем за портфейлите с облигации.

Управители на активи като Carmignac, Fidelity International и Troy Asset Management купуват инструменти за защита или намаляват експозицията си към държави, които могат да бъдат засегнати най-тежко.

„Смятам, че следващият шок в предлагането ще бъде при храните“, коментира Мари-Ан Алие, която управлява съвместно активи на стойност 7,6 млрд. евро в Carmignac. „Не мисля, че това е калкулирано от пазара към момента, особено като се има предвид, че очакваме процесът да бъде бавен, но устойчив“, добавя тя.

Рязкото поскъпване на петрола и природния газ, наред с опасенията относно дълговото бреме в Европа и САЩ, оказва силен натиск върху държавните облигации през тази година, повишавайки доходността до нива, наблюдавани за последно преди световната финансова криза. Междувременно цените на храните действаха като спирачка за инфлацията благодарение на обилните реколти през 2025 г.

Това може да се промени още тази есен в Европа, според икономисти на Barclays, а в по-широк мащаб – през следващата година, ако добивите и износът продължат да страдат.

Индексът на ООН за цените на хранителните стоки е на най-високото си ниво от края на 2022 г. насам. Икономисти от JPMorgan Chase & Co. прогнозират, че глобалната инфлация при храните ще скочи до 5% през първата половина на 2027 г. спрямо 2,8% през същия период на настоящата година.

Цените на храните на пазарите се увеличават рязко от юни. Графика: Bloomberg

За да се застрахова срещу този риск, Carmignac купува американски и европейски държавни облигации, чиято стойност е обвързана с индекса на инфлацията.

Представителите на централните банки следят ситуацията отблизо, тъй като шокът при цените на храните може да окаже по-голямо въздействие върху инфлационните очаквания на домакинствата, отколкото енергоизточниците, и да се разпространи в цялата икономика, като провокира искания за по-високи заплати.

Управителят на Английската централна банка Андрю Бейли заяви този месец, че рисковете за инфлацията, произтичащи от цените на храните, са „възходящи“, след като през настоящата година те се оказаха по-ниски от очакваното.

„Смятаме, че инфлацията е подценена както в САЩ, така и във Великобритания“, коментира Марк Даудинг, главен инвестиционен директор в RBC Bluebay. Миналия месец компанията закри позиция във фючърси върху 12-месечните лихвени проценти на Острова поради влошаващите се перспективи пред цените на храните и енергоносителите.

„За разлика от енергоизточниците, храните имат по-слабо изразени вторични ефекти върху производствените разходи. Тъй като търсенето на храни е сравнително нееластично, сътресението има по-скоро инфлационен характер, отколкото негативно въздействие върху икономическия растеж. Това е неблагоприятна комбинация за държавните облигации, които и без това са под натиск“, коментира Скайлър Монтгомъри Конинг, макростратег в Bloomberg.

Шарлот Йон, която управлява активи на стойност над 6 млрд. британски лири (8 млрд. щатски долара) в Troy Asset Management, също очаква инфлацията при цените на храните да се ускори през следващите 6 до 12 месеца. Тя допълва, че хеджира срещу рисковете, свързани с цените на храните и инфлацията като цяло, чрез краткосрочни облигации, индексирани спрямо инфлацията, във Великобритания и САЩ.

Лорънс Мъткин, ръководител на отдела за стратегии с лихвени инструменти за региона Европа, Близкия изток и Африка в Bank of Montreal, посочва, че опасенията относно поскъпването на храните през следващата година затвърждават решението му да поддържа къса позиция в 10-годишни британски държавни облигации, като очаква доходността по тях да нарасне до около 5,75%.

Опасенията за инфлацията подкрепят ръста на доходността по облигациите. Графика: Bloomberg

В Източна Европа доходността по облигациите отчита по-голямо увеличение, което отразява въздействието на войната върху износа на Украйна, според Даниел Ууд, портфолио мениджър фиксиран доход в William Blair International. В Унгария сушата засилва вноса, но по-силната валута и намаляващото търсене ограничават инфлационното въздействие, казва той.

„Страни като Египет и Турция, които имат висока зависимост от вноса, също са чувствителни, особено ако покачването на цените на храните е съпроводено с по-слаба валута“, добавя той.

„В Азия страни с висок компонент на храна в кошницата си с индекса на поребителските цени като Индия и Филипините също са уязвими към негативни метеорологични модели“, добавя той.

Азия и Латинска Америка вероятно ще понесат най-голямата тежест от по-горещото и сухо време в резултат на тазгодишното "Ел Ниньо", според Филип Филдинг, портфолио мениджър фиксиран доход във Fidelity International.

Фирмата все още вижда възможности за добра възвръщаемост на развиващите се пазари, но е намалила „експозицията си към лихвени проценти в Латинска Америка в полза на страни, които би трябвало да бъдат по-малко засегнати“, казва той.

Други анализатори казват, че колкото повече се покачват цените на стоки от първа необходимост като храните, толкова повече ще се потиска растежът, което ще прави повишаването на лихвените проценти по-трудно за оправдаване. Карън Уорд, главен пазарен стратег за EMEA в JPMorgan Asset Management, посочва, че пазарите на труда в Европа и САЩ не са достатъчно силни за „устойчиво прехвърляне на заплатите“.