За Японската централна банка е все по-трудно да пренебрегва инфлацията при храните

Инфлацията при храните в Япония е актуална тема за домакинствата, а все по-често и за централната банка, тъй като цените на основни продукти, като ориз и зеле, стремглаво се покачват, пише Bloomberg.

Този въпрос придоби допълнителна актуалност с публикуването на данните за потребителската инфлация в петък. Според тях потребителските цени в страната, без пресните храни, са се повишили с 3,2% на годишна база през януари, което е най-големият ръст от юни 2023 г. насам. Министерството на вътрените работи съобщи още, общата инфлация се е ускорила до 4% от 3,6%, достигайки тази стойност за първи път от две години насам. Това засилва натиска върху Японската централна банка (ЯЦБ) да вдигне основния си лихвен процент с по-бърз темп от предварително очакваното.

Цените на зелето, които са 2,6 пъти по-високи от средното за последните пет години, са особен проблем за хора като Кацуми Шинагава, който управлява ресторант за свински котлети в Токио. Заведения като неговото обикновено предлагат зелето като гарнитура, която се сервира заедно с котлетите тонкацу.

Повишаване на цените на хранителните стоки в Япония. Изображение: Bloomberg

„В днешно време някои хора пълнят стомасите си с големи порции от зеленчука, преди да се заемат с основното ястие“, посочва Шинагава. Разходите са болезнени, но той казва, че ще бъде търпелив, докато клиентите продължават да прииждат. В същото време ресторантьорът понякога се чуди каква друга гарнитура би могъл да предлага, тъй като цената на зелето се е повишила почти до нивото на свинското.

„Сякаш свинското и зелето се конкурират помежду си“, изтъква Кацуми Шинагава. „Никога през живота си не съм си представял, че това ще се случи.“

Очакваната стойност от 4% ще затвърди статута на Япония като страната от Г-7 с най-висока инфлация, което рязко контрастира с десетилетната ѝ репутация на държава, затънала в дефлация. Очаква се показателят, който изключва пресните храни, да покаже ръст на цените от едва 3,1%, което ще увеличи разликата между общите данни и основната стойност до най-значимото ниво от 2016 г. насам.

Инфлацията в Япония се ускорява благодарение на храните. Изображение: Bloomberg

Централните банки са склонни да се фокусират върху основния показател като ориентир за паричната си политика, отчасти защото цените на храните, повлияни от различни фактори - от времето до недостига на работна ръка - трудно могат да бъдат адресирани чрез лихвените проценти. Освен това тези тенденции често са временни.

Въпреки това гуверньорът на ЯЦБ Казуо Уеда изглежда обръща по-голямо внимание на храните. Миналата седмица той заяви, че ще има предвид инфлацията при хранителните продукти при определянето на паричната политика, тъй като тя може да не е временна и да повлияе на инфлационните очаквания на потребителите.

От 2010 г. насам равнището на цените на пресните храни се е повишило със 71,9%, което е около пет пъти повече от това на инфлацията без тях. Цената на ориза е нараснала с 90% на годишна база през седмицата до 9 февруари, съобщи Министерството на земеделието във вторник.

Неотдавнашен доклад на Службата на кабинета също привлече вниманието на някои наблюдатели на ЯЦБ. В него се посочва нарастващото значение на данните за инфлацията, които включват пресните храни. Бившият главен икономист на ЯЦБ Хидео Хаякава заяви, че това е интересно, като се има предвид, че паричният орган използва показателя, изключващ пресните храни - основния индекс на потребителските цени - като основен измерител на инфлацията.

Цената на ориза в Япония се покачва с рекордни темпове. Изображение: Bloomberg

„Службата на кабинета отчита, че цените на пресните храни се повишават непрекъснато“, каза Хаякава. „Ако пресните храни поскъпват като тенденция, би било добре основният индекс на потребителските цени да се повиши под 2%“, което ще доведе до обща инфлация от около 2%, добави той.

Това е от голям интерес и за правителството. Предшественикът на министър-председателя Шигеру Ишиба - Фумио Кишида, беше отчасти отстранен от поста си поради нарастващото недоволство от инфлацията, включително от цената на храните. Ишиба е изправен пред перспективата за провеждане на парламентарни избори до края на юли. Управляващата му партия постигна най-лошия си изборен резултат от 2009 г. насам на вота през октомври - нещо, което анализаторите отдават до голяма степен на инфлацията.

„Не знам дали ЯЦБ разполага с много дълго време, за да изчака и да види“, коментира Дайсуке Каракама, главен пазарен икономист в Mizuho Bank, който очаква следващото повишение на разходите по заемите да се случи през април. „Инфлацията в Япония е най-бързата сред страните от Г-7, но въпреки това основният лихвен процент е едва 0,5%. Японската централна банка не е направила достатъчно“, смята той.

Инвеститорите изпратиха доходността по облигациите до най-високото ниво от 2009 г. насам в четвъртък поради залози, че крайният лихвен процент на ЯЦБ може да се окаже по-висок или повишенията да се случат по-бързо, отколкото се очакваше досега.

След три години на нарастване на разходите за живот икономиката на страната най-накрая излиза от дългогодишната си дефлационна нагласа, а тенденциите в цените на хранителните продукти могат да убедят потребителите, че инфлацията е тук и ще остане задълго.