Представители на ЕЦБ лобират за алтернативни планове за банковите правила

Няколко водещи европейски централни банкери предложиха конкуриращи се идеи за това как да се намали регулаторната тежест върху кредиторите, докато се опитват да повлияят на дискусията само седмици преди финализирането на доклад, който ще зададе основата за решения на ниво Европейски съюз (ЕС), предава Bloomberg.

В изказвания във вторник гуверньорите на централните банки на Франция и Испания - Франсоа Вилроа дьо Гало и Хосе Луис Ескрива - представиха различни препоръки за това как да се опростят различни капиталови буфери. Техните изказвания последваха коментари на ръководителя на банковия надзор на Германската централна банка Михаел Тойрер в интервю за Bloomberg миналата седмица, с които той се опита да спаси спорното предложение на институцията за банков капитал.

Оперативната група на Европейската централна банка (ЕЦБ) на високо равнище за опростяване, в която влизат Вилроа и Ескрива сред общо седем членове, беше създадена по-рано тази година, за да подкрепи план на ЕС, целящ да облекчи регулаторните изисквания на фона на опасенията, че банковият сектор на блока изостава спрямо този на САЩ. Оттогава обаче европейските банки неофициално са дали сигнал, че не очакват особено облекчение, тъй като според самите регулатори предложенията им са насочени към опростяване на правилата, а не към премахването им.

Плановете трябва да бъдат представени пред ЕЦБ до края на следващия месец, а след това ще бъдат изпратени на изпълнителния орган на Европейския съюз. Източници, запознати с темата, по-рано заявиха, че предложенията на Германската централна банка се оказват спорни.

Сред водещите предложения на Хосе Луис Ескрива са сливане на т.нар. буфер за запазване на капитала с изискванията и препоръките по Стълб 2 на ЕЦБ в единен буфер; сливане на текущите антициклични и системни капиталови буфери в един буфер и др.

Френският гуверньор, на свой ред, акцентира върху „преосмисляне“ на някои прекалено сложни аспекти на европейската регулация, като буфера за системен риск, с възможност за сливане или дори премахване на някои буфери; премахване на праговете, които задействат някои ограничения върху разпределението на печалби, както и да не се налагат допълнителни изисквания към банките, тъй като секторът е „достатъчно капитализиран“.

На този фон Михаел Тойрер се застъпва за разделяне на т.нар. капиталова структура на две части - ясна граница между резервите, които се използват, когато банката е стабилна, и резервите, които се използват при фалит. Според него първата част трябва да се състои от висококачествен капитал, докато втората ще включва допълнителен капитал от първи ред и друг подчинен дълг.