Фед трябва да започне да се вслушва в мнението на обикновените хора

В кампанията си за преобразяване на Федералния резерв новият гуверньор Кевин Уорш привлече хора, които той нарича „най-добрите умове“. Но сред различните работни групи, които е създал, има едно очевидно отсъствие: няма представители на обикновените хора или на трудовите организации, пише Клаудия Сам за Bloomberg.

За щастие паричният орган не се нуждае от нова работна група, за да чуе мнението на обществото - той просто трябва да се вслуша в американците, с които вече разговаря. За съжаление, сигналите, които те изпращат, не са особено обнадеждаващи: „стабилен“ трудов пазар, който работещите възприемат като борба за оцеляване, и ранни признаци, че заплатите започват да догонват цените.

Фед разполага с различни начини да проучва общественото мнение и е много добър в използването на тези разговори за разкриване на макроикономически тенденции. Т. нар. „Бежова книга“ събира наблюденията, които бизнесите и обществените организации виждат ежедневно. Екипите за развитие на общностите провеждат задълбочени проучвания сред семейства с ниски и средни доходи. Ръководителите на 12-те филиала на Фед проверяват икономическите си прогнози чрез разговори с местни лидери.

Последното издание на „Бежовата книга“ добавя повече детайли към няколко теми, които се виждат в общите икономически данни. Една от тях е начинът, по който потребителите се приспособяват към по-високите цени.

Някои разходи са директни: почти половината от регионалните банки съобщават, че потребителите поемат повече дългове, за да свържат двата края. Атланта посочва по-широкото използване на покупки с отложено плащане („купи сега, плати по-късно“), Бостън отбелязва увеличеното използване на „дългове по кредитни карти за заплащане на основни стоки“, а Сейнт Луис отчита повече „дейности по малки заеми към клиенти с остър недостиг на налични средства“.

Други разходи са косвени: потребителите в Атланта „купуват по-малко, но пазаруват по-често“, а хората в Бостън „преминават към по-евтини варианти“, като заменят говеждото с пилешко и свинско. Времето и усилията, които хората влагат в управлението на по-високите цени, ги изтощават и помагат да се обясни как устойчивостта може да съществува едновременно с разочарованието.

Федералният резерв провежда месечни интервюта във всеки от своите 12 икономически района и установява, че потребителите използват няколко общи стратегии за справяне с по-високите цени.

Като цяло устойчивостта прикрива нарастващото напрежение върху резервите, от които зависят домакинствата с по-ниски доходи. Ускоряването на инфлацията тази година, особено при по-високите разходи за енергоносители и храна, съвпадна със съкращаване на федерални и щатски програми за подпомагане.

Фед в Далас съобщава, че местна неправителствена организация е отбелязала търсене на хранителна помощ, което „надхвърля нивата, наблюдавани по време на финансовата криза и пандемията от Covid-19“. По подобен начин неправителствена организация в Сейнт Луис посочва, че търсенето на храна се е увеличило с около 30% през последните два месеца. Ако тези защитни механизми се сринат, устойчивостта може да се окаже краткотрайна.

Докладът на Фед за перспективите на служителите, основан на 11 дискусионни групи, проведени в края на миналата година с работници с доходи на домакинствата под или около средните нива, показва потенциалните недостатъци на един „стабилен“ трудов пазар по начин, който нито тенденциите при броя на заетите, нито равнището на безработица могат да покажат. Вместо „стабилност“ те описват трудовия си живот като „оцеляване“. Хората, които имат работа, са благодарни, че получават заплата, но един от тях казва: „Животът ми винаги е бил някаква борба… винаги търся начини да изкарам пари, да се справя или да си осигуря храна.“

Повишаването на цените е по-често срещано в разговорите от повишаването на заплатите: „Понякога, когато започнеш работа, възнагражденията са замразени за две или три години. Междувременно разходите продължават да растат, а ти продължаваш да се опитваш да живееш със същата заплата.“

Стабилната заплата не гарантира спокойствие.

Най-мрачните оценки обаче идват от хората без постоянна работа - безработните и участниците в икономиката на временната заетост.

Стратегиите за справяне на работниците в предишния доклад от 2022 г. бяха различни. И тогава покачването на цените беше проблем, но хората сменяха работата си, за да намерят по-високо заплащане. Тази промяна ясно се вижда и в данните за заплатите, разделени между служителите, които остават на същата работа, и тези, които сменят работодателя.

Средният ръст на заплатите обикновено е по-силен при работниците, които могат да сменят работата си, но несигурността кара повече хора да останат там, където са. Това ограничава способността им да се изкачват по професионалната стълбица и може да означава по-ниска удовлетвореност от работата.

Както казва един участник: „Хей, аз трябва да работя. Така че, за да работя, има някои неща, които ще трябва да търпя на работното място, а иначе не бих ги приел.“

В противен случай стратегиите за справяне с по-високите цени са сходни с тези в „Бежовата книга“: търсене на по-добри сделки, поемане на дългове и разчитане на помощни програми.

Разговорите, които ръководителите на филиалите на Фед водят, също могат да повлияят върху икономическите им прогнози. Общите данни дават важна представа за състоянието на икономиката, но тези разговори могат да ги предупредят за възникващи тенденции и рискове.

Лори Логан, председател на клона на Фед в Далас и един от тримата централни банкери, които миналата седмица се противопоставиха на решението лихвите да не се повишат, защити позицията си по-рано този месец, като се позова на разговори с местни бизнес лидери.

Тя изрази опасения, че трудовият пазар може да засили инфлацията, предизвикана от енергийните цени и митата, като каза: „Главни изпълнителни директори на няколко компании в Тексас ми казаха, че увеличават заплатите на работниците, за да им помогнат да се справят с по-високите разходи за живот.“

Разбира се, паричната политика на САЩ не може да се основава на няколко компании, а тези увеличения на заплатите трудно се съчетават със замразените заплати, описани от участниците в дискусионните групи. Но Логан също така цитира последните проучвания на Фед в Далас сред бизнеса в Тексас, които показват „увеличение на реалния и очаквания ръст на заплатите“. Това не е достатъчно доказателство за спирала „заплати-цени“ в САЩ, но на фона на ускорена инфлация вече пет години и повече, показва възможен риск нагоре.

Миналата година Фед намали лихвите в отговор на риск за заетостта, а сега е разумно да следи и рисковете за инфлацията. Фед е институция, основана на данни, а нейният обхват от данни далеч надхвърля общите статистики - много от тях са събрани именно от регионалните банки.

Един глас от дискусионните групи заслужава по-широко внимание: „Всичко е поскъпнало. Не разбирам защо казват, че инфлацията не е проблем, защото тя е проблем.“

Миналата седмица централната банка реши, че отговорът на това усещане няма да бъде повишаване на лихвите, и почти не даде обяснение. Но тя трябва да покаже, че е чула посланието: Инфлацията е реален проблем и нейното овладяване е отговорност на Фед. Най-добрите умове по въпросите на инфлацията включват и хората, които плащат по-високите цени.