Натискът на Путин за намаляване на лихвите засилва напрежението върху Набиулина

В продължение на години Владимир Путин полагаше усилия да поддържа дистанция от паричната политика на Русия, защитаваше независимостта на централната банка, публично подкрепяше гуверньора Елвира Набиулина и рядко, ако изобщо, даваше сигнали в каква посока трябва да се движат лихвените проценти.

Изглежда, че това се е променило, пише Bloomberg. В рамките на само две седмици през юли държавният глава на два пъти заяви, че основната лихва трябва да бъде по-ниска - необичайно директна намеса преди заседание за определяне на паричната политика.

Руската централна банка настоя, че решението ѝ да намали основната лихва с 25 базисни пункта до 14% миналия месец е било изцяло нейно. Резултатът обаче беше всичко друго, но не и рутинен: регулаторът предприе понижението, без да публикува насоките си за бъдещата политика, които са характерна част от управленския стил на Набиулина. Това остави инвеститорите с по-малко яснота за следващите стъпки.

Случаят показва как повече от четири години война в Украйна са променили руските институции. Централната банка, някога високо ценена заради своята технократска независимост, все повече функционира в система, в която политическите приоритети стават все по-трудни за отделяне от паричната политика. Това се случва на фона на напрежението в руската военна икономика, забавящия се растеж и огромните държавни разходи.

„Президентът преди избягваше да коментира централната банка, но сега започна да го прави“, заяви Олег Вюгин, бивш първи заместник-управител на Руската централна банка. „В същото време големите компании от месеци публично се оплакват от високите лихви. Комбинацията от тези фактори увеличи натиска върху паричния орган.“

Набиулина е приела, че централната банка може временно да прояви по-голяма гъвкавост при преследването на дългогодишната си цел за инфлация от 4%, въпреки че няма официално споразумение в тази посока, според източник, близък до правителството.

Допускането инфлацията да надхвърли целта с един или два процентни пункта за ограничен период би било нежелателно, но не и критично, посочва източникът, сравнявайки подхода с леко отваряне на капака на врящ чайник.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков и Руската централна банка не са отговорили незабавно на запитванията за коментар.

През юли банковите власти повишиха прогнозата си за инфлацията в края на годината до 6-7% спрямо предишната прогноза от април за 4,5-5,5%. Те също така понижиха прогнозата си за икономическия растеж през 2026 г. до 0-1% от предходните очаквания за 0,5-1,5%.

Данни на Федералната статистическа служба, публикувани в сряда, показаха, че първият седмичен спад на цените на бензина през тази година е помогнал Русия леко да премине в дефлация през седмицата до 3 август. Въпреки това годишната инфлация се е ускорила до 6,11% през миналата седмица според оценки на Министерството на икономиката.

Решението за намаляване на лихвата е последвало разгорещен дебат в централната банка, като привържениците на по-меката политика са надделели с минимална разлика, според хора, запознати с дискусиите.

Основният спор не е бил свързан с инфлацията, тъй като централните банкери са били до голяма степен единодушни, че шокът от цените на горивата е временен. Вместо това разногласията са били свързани с начина, по който домакинствата ще реагират на нарастващата икономическа несигурност: дали потребителите ще останат предпазливи или ще ускорят разходите си, за да защитят стойността на спестяванията си.

Натискът за по-ниски лихви се засилва от месеци

Натискът за намаляване на лихвените проценти се натрупваше в продължение на месеци. Ръководителите на най-големите руски държавни банки предупредиха, че високите разходи за кредитиране стават непоносими, докато представители на правителството все по-често настояваха паричната политика да бъде облекчена.

Ръководителят на най-голямото руско бизнес сдружение Александър Шохин заяви, че запазването на основната лихва без промяна може да доведе до „есенна вълна от фалити“.

Особено показателна беше промяната в тона на финансовия министър Антон Силуанов, който дълго време беше смятан за един от най-близките съюзници на Набиулина по въпросите на макроикономическата политика. До юни дори той започна публично да подкрепя по-ниски лихви, което показа колко широко е станало настояването за по-разхлабена политика.

Решението през юли да бъде продължен едногодишният цикъл на намаляване на лихвите се открои заради начина, по който централната банка го обоснова на фона на засилващ се ценови натиск, повишени инфлационни очаквания, увеличени държавни разходи за войната в Украйна и силно потребителско кредитиране.

Вместо основно да се опира на изводи от новопостъпващите икономически данни, централната банка базира голяма част от аргументите си на предположения, без да представи достатъчно доказателства в тяхна подкрепа, според публикувано обобщение на дискусиите.

В него се посочва, че повечето участници са очаквали петролните рафинерии, повредени от украински атаки с дронове, постепенно да възстановят производството си до края на годината. Това би означавало, че рязкото поскъпване на бензина - един от основните двигатели на инфлацията през юни и юли - е временно.

Централната банка също така омаловажи ръста на инфлационните очаквания до най-високото им ниво от 2022 г., въпреки че многократно е определяла този показател като един от ключовите, които следи.

Елвира Набиулина заяви след заседанието, че увеличението е временно, тъй като показателят вероятно ще следва модела, наблюдаван след данъчните повишения по-рано тази година. Обобщението на заседанието обаче показва, че само част от членовете са споделяли тази оценка.

Вместо това властите поставиха необичайно голям акцент върху друг показател - очакванията на бизнеса за бъдещото търсене. Влошаването на нагласите позволи на централната банка да предположи, че потребителското търсене ще се забави през следващите месеци, въпреки че разходите на домакинствата досега не показват съществени признаци на отслабване.

Противниците на намалението на лихвите са заявили, че все още няма достатъчно доказателства, че последното увеличение на инфлационния натиск и потребителското търсене е временно.

Променящите се отношения между Путин и Набиулина

Елвира Набиулина пое ръководството на Руската централна банка през 2013 г., малко преди анексирането на Крим от Владимир Путин и първите западни санкции. Повече от десетилетие тя защитаваше строга парична политика, като многократно повишаваше рязко лихвите по време на кризи.

Путин до голяма степен се въздържаше от намеса, подкрепяше Набиулина и отхвърляше оплакванията на бизнес лидерите и милиардерите, че кредитите са прекалено скъпи.

През последните месеци обаче президентът започна публично да говори за ползите от ниските лихви, което на практика изпрати сигнал към Набиулина, че е необходимо да промени курса.

Според хора, близки до правителството, Путин дори е променил тона си на срещите с Набиулина, като е говорил с нея по-шеговито и приятелски, но същевременно е дал ясно да се разбере, че очаква посланието му да бъде взето предвид.

„Политическият натиск върху централната банка очевидно се е засилил, но досега няма официално отстъпление от нейната независимост“, заяви Александър Коляндр, директор за Европа в Eurasia Group. „Руската централна банка се огъва леко, но не се пречупва.“

Според Олег Вюгин основният въпрос сега е какво ще направи централната банка оттук нататък.

„Решаващият тест ще бъде заседанието през септември, когато централната банка ще прегледа новите данни за инфлацията“, каза той. „А тези данни едва ли ще бъдат окуражаващи.“