Успехът на сделката за Сommerzbank може да стимулира банкова консолидация в Европа

Възможността Германия все пак да сключи сделка с главния изпълнителен директор на UniCredit Андреа Орчел за придобиването на Commerzbank, след години маневри от негова страна, може да накара други европейски държави и банки да се отворят към по-нататъшна банкова консолидация, коментира Ройтерс в свой материал.

Досега Германия се противопоставяше на поглъщането на третата по големина банка в страната от UniCredit, което разглеждаше като враждебен ход. Но поканата на германския министър на финансите Ларс Клингбайл за среща с Орчел, за която Ройтерс съобщи миналата седмица, е най-ясният досега знак, че правителството вече е готово поне да обсъди евентуална сделка.

Съпротивата на Германия срещу придобиването отслабна, след като през юли италианският кредитор достигна дялово участие от малко под 50%, което е достатъчно, за да повлияе на решенията на акционерите, включително и с назначаване на членове на управителния съвет.

„Потенциалната сделка между UniCredit и Commerzbank създава основата за паневропейски лидер, така че е неоспоримо, че това ще окаже натиск върху конкурентите да се стремят към по-голям мащаб“, заяви Антонио Реале, съръководител на отдела за европейски банки в Bank of America.

Поддръжниците на консолидацията на европейските банки твърдят, че по-големите кредитори биха били в по-добра позиция да поемат нарастващите разходи за технологии и регулаторни изисквания.

Политиците в Брюксел и в Европейската централна банка призовават за трансгранични сливания, като отдавна твърдят, че регионът се нуждае от по-големи кредитори, способни да се конкурират с американските си съперници. Само JPMorgan, най-голямата американска банка по пазарна капитализация, струва колкото петте най-големи европейски кредитора, взети заедно, показват данни на LSEG. Сред тях са BNP Paribas, HSBC и Santander.

Националните правителства в ЕС досега проявяваха по-голяма резервираност към насърчаването на трансгранични сделки, поради което очевидното затопляне на позицията на Германия е от голямо значение, коментират банкери и анализатори.

Ройтерс разговаря с 11 банкери, анализатори и икономисти. Някои от тях посочват, че готовността на Берлин да седне на масата за преговори с UniCredit след месеци на съпротива може да окуражи и други банки, стремящи се към по-голям мащаб, и да послужи като прецедент за бъдещи сделки.

Позицията на Германия може да предизвика подкрепа за по-широка банкова консолидация от страна на Белгия, Нидерландия и скандинавските страни например, коментира инвестиционен банкер.

Европейски натиск за консолидация

Европейската комисия настоява за планове за задълбочаване на единния пазар на ЕС с 450 млн. потребители в опит да улесни дейността на компаниите на целия континент, включително чрез дълго отлагания банков съюз, за който банковите мениджъри твърдят, че е жизненоважен, за да има смисъл сключването на трансгранични сделки. Подробностите за съюза обаче все още се обсъждат.

„В известен смисъл банките чакаха завършването на банковия съюз, за да пристъпят към по-голяма консолидация, но изглежда, че е точно обратното“, заяви Никола де Каро, старши вицепрезидент на Morningstar DBRS. „Може би опитът на практика ще подкрепи каузата за по-голяма банкова интеграция, така че в крайна сметка двете неща вероятно ще вървят успоредно“, добавя Де Каро.

Въпреки това повечето експерти предупреждават, че все още съществуват значителни пречки и че сливането между Commerzbank и UniCredit е съпроводено с уникални припокривания.

UniCredit вече има значително присъствие в Германия чрез своето подразделение HypoVereinsbank, което ѝ позволява да извлече местни синергии и потенциално да подобри резултатите на банка, която исторически е изоставала от някои свои конкуренти.

Фернандо де ла Мора, глобален съръководител на отдела за финансови услуги в консултантската фирма Alvarez & Marsal, заяви, че трансграничните сделки ще се осъществят само в случаите, когато банките могат да демонстрират ясно създаване на стойност и предимства от мащаба. Тъй като Европа остава фрагментирана, банките често разполагат с много различни платформи във всяка страна, така че сливанията може да не доведат до възможност за извличане на синергии, коментират някои от банкерите и анализаторите.

Европейските правителства също не показват склонност да се откажат от влиянието си върху националните банкови системи, особено като се има предвид, че те ще продължат да носят отговорност при фалити на банки, казват трима от експертите.

Европейската комисия оспори използването от страна на Италия на „златни права“ за проверка на стратегически корпоративни поглъщания. UniCredit обвини правителствената намеса за оттеглянето на офертата си за Banco BPM.

Европейските власти оспориха и опитите на Мадрид да попречи на офертата на BBVA за Sabadell на стойност 16 млрд. евро. Сделката в крайна сметка се провали.

Според Де ла Мора Берлин изглежда все по-убеден, че ходът на UniCredit е труден за спиране и затова иска място на масата за преговори, за да повлияе на резултата. Той обаче добавя, че правителствата ще продължат да защитават местните интереси.

Сливането на UniCredit и Commerzbank би създало банка с активи на стойност над 1,3 трлн. евро, по-малка от такива като BNP Paribas или HSBC. Въпреки това Реале от BofA казва, че това би послужило като модел, който други банки да следват, макар рискът от правителствена намеса в сделките да остава.

„Последните примери с BBVA и Sabadell, както и с UniCredit и BPM, ни напомнят, че дори когато става въпрос за вътрешни сделки, регионалните и националните интереси могат да представляват пречка“, казва той.