КФН ще решава как да покрива недостиг във фондовете, управлявани от Гаранционния фонд

Комисията за финансов надзор (КФН) да може и по собствена инициатива да взема решения за покриване на недостиг на средства във фондовете, управлявани от Гаранционния фонд, а не само по предложение на управителния съвет на Фонда. За тези промени в Кодекса за застраховането гласуваха депутатите на първо четене, предаде БТА.

„За“ законопроекта, внесен от Даниел Парушев („Прогресивна България“) и група народни представители, са 135 народни представители (ПБ, ДПС, двама от „Продължаваме промяната“), против – осем („Възраждане“), въздържаха се 19 депутати от ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната“. „Демократична България“ не участва в гласуването.

Според вносителите промените ще позволят по-бърза реакция при необходимост от допълнително финансиране. С текстове от законопроекта се разграничават авансовите годишни вноски от допълнителните вноски на застрахователите и се уточнява основата за изчисляване на авансовите плащания. Предвижда се регулаторният орган да може да определя различен срок за възстановяване на авансово внесени суми в зависимост от финансовото състояние и ликвидните потребности на съответния фонд.

Законопроектът създава също възможност Гаранционният фонд чрез Обезпечителния фонд да извършва плащания вместо Националното бюро на българските автомобилни застрахователи по задължения, свързани със застраховател с отнет лиценз. Това включва обезщетения, лихви, разноски по уреждането на застрахователни претенции и такси за обработката им. Целта е Бюрото да не осигурява предварително средствата и впоследствие да иска възстановяването им. Предвиден е седемдневен срок за извършване на плащането.

Предлага се Гаранционният фонд да може да сключва индивидуални споразумения с национални бюра и компенсационни органи в други държави от ЕС. Националното бюро на българските автомобилни застрахователи също ще може да участва в тях. Разпоредбата се отнася до случаи, в които български застраховател с отнет лиценз е извършвал дейност в други държави членки.

„Това, което ни притеснява, е, че мерките не са достатъчни, защото когато събереш допълнителни пари да покриеш „дупката“, отворена от застрахователно дружество, има риск да бъдат натоварени потребителите и да бъде вдигната цената на „Гражданска отговорност“, коментира Божидар Божанов от „Демократична България“. Според политическата сила са нужни мерки, които гарантират, че КФН ще може да събере голяма част от активите на обявеното в несъстоятелност застрахователно дружество, както и възможността да бъде ограничен рискът активите да бъдат източени или прикрити.

Според Борис Аладжов („Възраждане“) законопроектът създава възможност за допълнителни заеми. „Трябва ли, когато един застраховател не е осигурил достатъчно средства, задълженията му да бъдат прехвърляни върху неговите конкуренти на пазара“, попита той. За това, че КФН ще може по собствена инициатива да приема решение да покрива недостиг на фондовете, той посочи, че въпросът е къде е превенцията, достатъчно ли ефективен е бил надзорът да прекрати натрупването на риск, както и съществува ли риск за увеличение на „Гражданска отговорност“.