Сметната палата установи грешки за 2,75 млрд. лева в годишните отчети на бюджетните организации

Неправилни отчитания за 2,75 млрд. лева е коригирала Сметната палата през миналата година в годишните финансови отчети на бюджетните организации за 2021 г. За сравнение, в отчетите за 2020 г. коригираните неправилни отчитания са за 2,39 млрд. лева.

Приносът на Сметната палата към подобряване на отчетността на ниво отделна организация е одитът да се прави още през отчетния период, за да могат проверяваните да направят корекции до приключване на одита.

От одитната организация припомнят, че през миналата година инспекторите са извършили 288 финансови проверки на годишните финансови отчети на бюджетните организации за 2021 г. Изготвен е обобщен доклад, който показва значителен брой на изразените от Сметната палата немодифицирани мнения – 218 (76% от всички изразени мнения), които дават вярна и честна представа за финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността и паричните потоци. По този начин обективната финансова информация става надеждна база за вземане на управленски решения на институционално, регионално и национално ниво.

В резултат на корекциите, направени на одитираните организации, броят на отрицателните мнения е намалял с 89%. С 39% са се увеличи тези с вярна и честна представа за финансовото състояние на организацията, като най-съществена промяна се наблюдава при общините, при които ръстът е с 48 броя или с 55%.

В Сметната палата отчитат, че в същото време относителният дял на изразените модифицирани (квалифицирани и отрицателни) мнения е най-висок при финансовите одити на годишните финансови отчети на общините от всички бюджетни организации.

Сметната палата е изразила немодифицирано мнение за годишните финансови отчети на 218 бюджетни организации, квалифицирано мнение – за 59 бюджетни организации, отрицателно мнение – за 10 бюджетни организации, и отказ от изразяване на мнение – за една бюджетна организация.

За констатирани случаи на неспазване на законовите нормативни разпоредби Сметната палата е изпратила на АДФИ шест министерства и ведомства, едно държавно висше училище и 53 общини, а на прокуратурата – едно централно ведомство.

За нарушения на Закона за Сметната палата одитни доклади са изпратени по компетентност до Министерство на финансите, Националната агенция за приходите, общински съвети и Националното сдружение на общините в България.

Най-често при изготвяне на финансовия отчет се установяват проблеми при идентифицирането и прилагането на принципи от Закона за счетоводството; неспазване на указанията на Министерството на финансите, които се отнасят до задължението за извършване на преглед за обезценка на дълготрайните активи, при задбалансово отчитане на поетите и реализирани ангажименти. Инспекторите са констатирали неправилни отчети и при класифицирането на приходите и разходите, активите и пасивите на бюджетните организации.

Често посочените слабости са идентифицирани и при извършването на одитите на годишните отчети при предходните четири години.

В доклада на Сметната палата се посочва, че удовлетворяването на високите изисквания за финансово отчитане е поставено под риск в България заради: разработване на изискванията за финансова отчетност на бюджетните предприятия на основа на счетоводни стандарти, предназначени за частния сектор; липсата на консолидирана рамка за финансово отчитане, за сметка на множество общи и индивидуални указания за осъществяване на отчетността.

Сметната палата препоръчва да бъде преосмислена рамката за финансова отчетност в България, като по-скоро се приемат Международните счетоводни стандарти за публичния сектор и Европейските счетоводни стандарти за публичния сектор, каквито са изискванията на Закона за публичните финанси.