Зам.-министърът на финансите: През 2023 г. България е изпълнила разходите си на 98%

Разходи в размер на над 72 млрд. лв. е осъществила България през 2023 г., в това число и капиталови разходи. Това каза пред Нова телевизия заместник-министърът на финансите Георги Клисурски. Той отбеляза, че разходите в държавата са изпълнени на 98%, като в средата на януари ще стане ясно до каква степен са изпълнени капиталовите разходи. Клисурски уточни, че те са нараснали в сравнение с 2022 г.

Не са орязвани капиталови разходи, за да е толкова нисък дефицитът, категоричен беше зам.-министърът във връзка с критиките, че държавният дефицит в края на годината е в размер на 2,2% заради неизпълнена капиталова програма. Той подчерта, че при 98% изпълнение на всички разходи общо "няма как капиталовите разходи да са драматично неизпълнени“.

„Имаше критики през цялата 2023 г., дори от служебното правителство, че с така заложените социални политики, с тези увеличения на пенсиите, държавата ще фалира, финансовата стабилност ще се разбалансира, ще имаме дефицити от 6-7%. Показахме, че пенсиите могат да се увеличават значително и същевременно държавата не само да не фалира, но да завърши на един доста приличен дефицит от приблизително 2% – един от най-ниските в страните от ЕС“, отбеляза зам.-министърът.

От думите му стана ясно, че част от неизразходваните капиталови средства наистина са отговорни за подобрение на дефицита, но останалите – около 1,2 млрд. лв., са насочени към финансиране на общински проекти. Клисурски подчерта, че финансовият министър не може да повлияе върху това дали министерства и институции изпълняват заложените капиталови разходи. Това зависи в огромна степен от подготвеността и адекватността на всяко едно министерство и общините включително, каза той.

„Финансовата политика на кабинета Денков – Габриел и министър Асен Василев е изключително последователна. Ние спазваме Маастрихтските критерии за еврозоната за един дефицит до 3%. Не само защото е самоцел за еврозоната, а и защото мислим, че умерен дефицит от 3% позволява на държавата да инвестира малко по-агресивно, така че България от най-бедната страна в Европейския съюз да догони доста по-бързо средноевропейския стандарт на живот“, каза Клисурски.

По думите му страната вече е изпълнила критериите за прием в еврозоната по отношение на дефицита.

Според Клисурски до средата на годината България ще изпълни и критериите за влизане в еврозоната, свързани с инфлацията. „Инфлацията спада и тя е вече около 5%. Преди 6 месеца беше около 8,5%. Ако продължаваме със същия темп на спад, до май-юни ще бъдем с между 2 и 3% инфлация, което ще ни позволи и формално да покрием този критерий“, каза той.  

Зам.-министърът на финансите допълни, че до огромна степен инфлацията в България е следствие на динамиката на световните пазари. „Ние сме малка отворена икономика и няма как да влияем на световните цени на горива или на храни, до огромна степен приемаме тези цени от световните пазари. Инфлацията в България е пряко отражение на това“, каза той.

Относно отчетената повишена събираемост на приходите Клисурски заяви, че през 2023 г. НАП са събрали 6,5 млрд. лв. повече спрямо 2022 г.

„Инфлацията за 2023 г. средно е около 9%, а ръстът на икономиката е около 2%. Т.е. общо, по естествен начин, приходите могат да набъбнат с 11%, а те набъбват с 21%. Това означава, е НАП е успяла с 10% процента реално да повиши събираемостта на приходите“, каза Клисурски.

Той подчерта, че това е постигнато за по-малко от 7 месеца.

Тази повишена събираемост идва и от конкретни мерки, съгласувани в парламента, каза той, и даде пример стоките с повишен фискален риск и връчването на електронните фишове от МВР.