Бюджетът за 2023 година ще приключи с дефицит в размер на 2,2% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), сочат предварителните оценки на Министерството на финансите. Това означава, че е постигнато подобрение спрямо заложеното целево ниво в мотивите към Закона за държавния бюджет за 2023 година, или дефицит в размер на 3% от прогнозния БВП.
По-доброто изпълнение на бюджета даде възможност правителството да одобри 1,2 млрд. лева за Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за авансово разплащане на проекти на местните власти, допълват още финансовото ведомство.
След този разход очакваният дефицит на касова основа по консолидираната фискална програма (КФП) е 2,8% от прогнозния БВП.
Приходите, помощите и даренията към декември 2023 г. са в размер на 67,1 млрд. лева, и съпоставено с 2022 г. те растат с 2,3 млрд. лева, въпреки че второто плащане по Плана за възстановяване (ПВУ) се отложи за началото на 2024 г.
За този ръст най-съществен принос имат данъчните приходи, които отчитат 11,9 на сто (5,6 млрд. лева) номинално нарастване спрямо 2022 г. Основно принос имат приходите от Данък добавена стойност (ДДС), които преодоляват забавянето в първата половина на годината. Изоставането при ДДС от внос от първото полугодие на 2023 г. обаче не беше изцяло компенсирано.
Приходите, събрани от Агенция „Митници“ през 2023 г., се очаква да бъдат с около 650 млн. лева по-малко от планираните за 2023 г. Неданъчните приходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-ниски спрямо отчетените за 2022 г. с около 3,3 млрд. лева.
Това се дължи основно на базов ефект от промяна в законодателството по отношение на постъпилите целеви вноски по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за финансиране изплащането на компенсации към небитовите крайни клиенти на електрическа енергия по §24 от ПЗР на ЗДБРБ за 2022 г., които през 2022 г. са постъпили в частта на неданъчните постъпления, както и постъпилият през месец декември 2022 г. първи транш по Плана за възстановяване и устойчивост.
Разходите в бюджета, включително и вноската в бюджета на ЕС, към декември 2023 г. са в размер на 72,5 млрд. лева, или 97,9% от годишния разчет, и нарастват с 9,6 на сто спрямо предходната година. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при капиталовите разходи, социалните разходи, както и в частта на разходите за персонал.
Вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.12.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 1,85 млрд. лева.


Бруно Газани се изправя срещу Айсам Чадид в първия етап на SENSHI Grand Prix
Хороскоп за 14 май 2026
Варна представи потенциала си като дестинация за СПА, уелнес и медицински туризъм
Морското научно общество ще придобие нов изследователски кораб
Община Варна внедрява иновативна програма за когнитивно развитие в предучилищна възраст
Оли Рен: Данните показват първи признаци на стагфлационен шок в еврозоната
Скъпият петрол повишава инфлационния натиск в Китай
Fibank осъществи рекордни международни емисии за българска банка за €310 млн.
Върховният съд в САЩ единствен се опитва да си върши работата
Космическата индустрия търси следващото поколение инженери в България
Новият коз на Mazda: Самозареждащи се хибриди
BYD променя подхода си към Европа
Защо новите накладки вече се износват по-бързо
Най-скъпо не означава най-добро – японците отново печелят
Renault направи перфектната офроуд играчка за плажа
4 грешки при приготвянето на смути
Без летище и валута, но богата: държавата с повече инвеститори, отколкото жители
Клои Кардашиян смята, че да е необвързана е благословия