Васил Караиванов: Вероятно е по-ниските данъчни ставки да се запазят още една година

Ако следваме икономическата и политическата логика, която сме видели досега, е много по-вероятно нулевата ставка за хляба и брашното и 9-процентната ставка за ресторантьорите и храните за бебета и малки деца да се запазят за поне още една година след 31 декември 2024 г. Това каза пред БНР Васил Караиванов, икономист и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Той посочи, че решението ще зависи изцяло от новия парламент.

Относно предложенията за повишаване на максималният осигурителен праг, Караиванов отбеляза, че Министерството на финансите предлага предвидима скала, по която да се стане това увеличение. Според него, ако се приеме подход за облагане на целия доход, трябва да се премахне и ограничението за максимална пенсия, защото според двата максимума вървят ръка за ръка.

Той отбеляза, че в момента над 1/3 от разходите на бизнеса за един служител, са за осигуровки и данъци.

Караиванов припомни, че в данъчната система в България винаги делът на косвените данъци в бюджета е бил по-голям от този на преките данъци.

Той посочи, че дебатът дали плоският данък да не бъде заменен от подоходно облагане, не е спирал през последните 25 години.

„Въпросът е каква ще бъде самата структура на данъчно облагане: дали ще се премине към прогресивен подход на облагане на доходите, когато автоматично трябва да премине към диференцирано ДДС за различни стоки и услуги, или да остане фиксираната ставка от 10% и съответно – 20% на ДДС“, каза той.

Според него обаче проблемът не е с данъчните приходи, а с разходната част на бюджета.

„Имаме ръст на приходите и то солиден ръст от над 9%, но същевременно разходите растат с над 14%. Ако се загледаме коя част на разходите от бюджета нараства, имаме нарастване на заплатите и на социалните разходи с над 20%, същевременно капиталовите разходи на държавата остават на същото ниво като миналата година – те стават доста незначителен дял спрямо брутния вътрешен продукт“, коментира Караиванов.

Време е да обърнем внимание на разходната част, а не чак толкова на приходната част, подчерта той.

Според него е необходимо обуздаване на ръста на заплатите и социалните плащания, защото иначе ще има ръст на инфлацията и повече несправедливост в обществото, като бюджетният дефицит също ще се повишава.