Експерт: Натискът върху разходите на бюджета провокира изобретателност за допълнителни пари

Силният натиск върху разходната част на бюджета, която трябва да се покрие по някакъв начин, провокира определена изобретателност в това откъде да се съберат допълнителни пари. Този коментар за проектобюджета направи Милен Райков, съдружник "Данъци и право" в EY Bulgaria, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria.

Според него сега, с краткия срок за обсъждане на тези мерки, България нарушава прогнозируемостта на компаниите. „Когато става въпрос за данъчните закони, плавната и предварително зададена промяна е необходимост, тъй като има много договорни и софтуерни промени, които трябва да бъдат направени от частния сектор“, аргументира се той.

Той напомни, че частният сектор и редица наблюдатели реагираха много остро на Бюджет 2025 и по-специално на данъчните промени, които го съпровождат. „Въпреки че традиционно бизнесите у нас свикнаха такива промени да се появяват в последния момент, тази година управляващите успяха да дадат още по-малък срок за реакция на предложенията“, отбеляза данъчният експерт.

По думите му предложените промени са били прилагани и в други страни от ЕС, но смята, че дори и да са добри, те трябва да бъдат прилагани постепенно и с предварително заявяване, създавайки предсказуема среда за бизнеса.

Райков уточни, че силният натиск върху разходната част на бюджета се дължи на редица фактори, сред които социалните разходи, геополитическата обстановка, нуждата от инвестиции, и посочи, че в бъдеще се очаква страните в Европа да трябва да инвестират все повече в отбрана.

„Предложението за данъчна амнистия също не е новоизмислена мярка, като тя се прилага в Албания, но там не показва добра събираемост. Въпреки това, мярката може да помогне на страната за покриването на критериите за еврозоната“, смята данъчният специалист.

Според него има други проблеми, свързани с предложението, дори и да бъдат събрани нужните средства. „Първото от тях включва административния разход, който ще трябва да се отдели за извършването на тези процедури. Също така се опрощават не само наказателната отговорност, а и лихвите по тези невнесени данъци, което е голям удар за приходите на държавата. И може би най-важният проблем е свързан с нарушаването на доверието, тъй като това изпраща сигнал на коректните граждани, че дори и да нарушат закона, то може да им бъде опростено“, е мнението на Райков.

Той цитира доклад, според който най-честата причина българските фирми да не плащат данък е недоверието в публичното разходване на тези средства. „Амнистията може да тласне компаниите у нас, които са недоверчиви в системата, да спрат да плащат данъците си“, предупреди експертът.

Той отчете, че корпоративните данъци имат пряка връзка с привличането на инвестиции, както и облагането на личните доходи имат отношение към привличането и задържането на работна ръка, което е огромен проблем за българските бизнеси.

„Всичко това е въпрос на добри предварителни изчисления, ако премахнем 10% облагане от една заплата и този човек остане в държавата, тези пари пак ще стигнат до държавата през ДДС и акцизи. Ние имаме много силно косвено облагане. И може да се окаже, че в крайна сметка държавата ще спечели и повече“, преценява Милен Райков. Той отбеляза, че сред бизнесите цари единодушие, че предсказуемостта е ключово изискване към държавата.

Как източноевропейски държави опитват да запълват бюджетите си с облагане на свръхпечалбите на различни сектори? Може ли обикновеният ръст или оцеляването на бизнеса да се считат за свърхпечалба? По какъв начин инвеститорите правят избор на дестинацията за вложенията на капитал? Защо динамиката с идеите за данъчни промени и неяснотата върху ставките са шок за бизнеса? Кои са предизвикателствата пред Бюджет 2025?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.