Новият финансов министър предлага разходи до март да се покриват със средства от резерва

Изчисленията на Министерството на финансите показват очакван дефицит в размер на 3,634 млрд. лв. за първото тримесечие на годината, съобщи по време на брифинг в Министерския съвет новият финансов министър Теменужка Петкова. Тя посочи, че това е рамката в условията на удължителния бюджет, който е валиден до приемането на редовен.

Налице е необходимост да използваме средства от резерва, които да дадат възможност да се покрият текущи разходи за месец януари, заяви Петкова.

„Ако такова решение бъде одобрено, това означава, че в рамките на следващо редовно заседание на Министерския съвет ще предложим решение, с което да бъде определен точният размер на средствата от резерва, които следва да се използват, за да осигурим необходимата ликвидност“, каза още финансовият министър.

По думите ѝ резервът е в размер на 9,2 млрд. лв., като 4,2 млрд. лв. представляват Сребърният фонд, а останалите 5 млрд. лв. остават като „възможност за средства, от които бихме могли да се възползваме“. Тя все пак посочи, че не е редно целият недостиг за тримесечието да бъде покрит от резерва.

Специалният закон за приходите и разходите, приет от Народното събрание, дава възможност с решение на Министерския съвет да се финансират „капиталови разходи и, при необходимост, други разходи и/или трансфери за сметка на наличности от предходната година с изключение на средствата на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система“. 

Бюджет ще се изготвя до 14 февруари

По-рано днес стана ясно, че Министерският съвет оттегля внесения от служебното правителство проектобюджет за 2025 г. Петкова обясни, че редовният кабинет има свои политики, които следва да намерят отражение в бюджета. По тази причина се оттегля и пакетът данъчни закони.

Министерствата на финансите, социалната политика и здравеопазването имат срок до 14 февруари, за да внесат предложенията си за държавен бюджет, бюджет на държавното обществено осигуряване и на НЗОК в Министерския съвет, обясни тя.

Кога ще се гласуват те обаче – зависи от народните представители, стана ясно от думите на Петкова. Финансовият министър не даде яснота и колко време след внасяне на предложените закони в Министерския съвет те ще бъдат придвижени към Народното събрание. С оглед на това, че специалният закон за приходите и разходите действа до края на март, се предполага, че това е и срокът, в който трябва да бъде приет редовен бюджет.  

Петкова подчерта, че всеки ден, в който няма приет закон за бюджета, дава възможност за натрупване на допълнителни дефицити, които ще се отразят негативно върху финансовата стабилност на страната.

„Трябва да е ясно, че ни предстоят много тежки и сериозни изпитания, свързани с публичните финанси“, още тя, като обвини за ситуацията „неразумното управление на публичните финанси през последните три години“.

„Основните грешки на предишните управляващи са свързани с неразумното и популистко увеличаване на разходи, без за това да има необходимите икономически предпоставки“, каза Петкова.

Всъщност една от причините за повишаването на разходите през тази година са приетите през миналата пролет увеличения на заплатите в сферата на сигурността и отбраната, както и на преподавателите в университетите. И трите промени бяха направени след приемането на бюджета за 2024 г., като ръстът на преподавателските заплати е по предложение на ГЕРБ-СДС, увеличенията в Министерството на отбраната бяха направени с единодушно решение на депутатите в парламента, а срещу ръста на заплатите в МВР, гласуван през март, се обявиха единствено от ПП-ДБ.

„Ние сме за това да бъдат увеличавани доходите, пенсиите и ще работим в тази посока, но всичко това трябва да бъде на базата на икономически растеж“, каза още Петкова по време на днешния брифинг.

Кога ще има конвергентни доклади за еврозоната?

Миналата седмица служебният финансов министър Людмила Петкова изрази очакване страната да поиска до края на януари извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) за готовността на България да въведе еврото. Това обаче няма да се случи. 

„България, за да стане член на еврозоната, трябва да отговори на определени критерии. Ние покриваме всички до настоящия момент без този за ценова стабилност. На 17 януари излезе информацията на Евростат. България не покрива този критерий с 0,1 пр. п., което е изключително малък недостиг, но все пак това е факт“, каза Теменужка Петкова. Тя подчерта, че когато критерият бъде изпълнен, ще поиска доклад.

Петкова обясни и че в изготвяния проектобюджет ще бъде заложен дефицит от до 3% от БВП, за да се спазят и Законът за публичните финанси, и маастрихтските критерии за членството на България в еврозоната.