Бюджет 2025: Какви са средносрочните прогнози за дълга, дефицита и БВП?

Ръстът на българската икономика да се ускори до 2,8% през 2025 г. и до 3% през 2026 г. предвижда средносрочната бюджетна прогноза за периода 2025-2028 г., публикувана от Министерството на финансите. Очаква се подобрено външно търсене и ускорение на растежа на износа, ръст на частната инвестиционна активност и увеличение на публичните инвестиции, движено от разходите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Очаква се след ефекта от Плана за възстановяване, да има забавяне в растежа на БВП – до 2% в периода 2027-2028 г. За същия период се предвижда и забавяне в ръста на потреблението и домакинствата в синхрон със забавяне на доходите и забавено нарастване на износа.

Финансовото министерство очаква инфлацията да се забави до 2,4% през 2025 г. и да достигне 2% през 2028 г., като за това се разчита на спада на международните цени. Очаква се негативното влияние на цените на енергийните стоки да намалее в края на прогнозния период.

Дефицит – в рамките на 3%, но с уловки

Предвидено е бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за всяка година от прогнозния период 2025-2028 г. да е в рамките на до 3% от БВП, като през 2028 г. да се свие до 2,2% от БВП.

Същевременно се очаква дефицитът в сектор „Държавно управление“ да излезе от 3-процентната рамка поне в една от четирите години. Според плановете на финансовото министерство за 2025 г. той ще бъде в размер на 2,9% от БВП, за 2026 г. – 2,2% от БВП, 2027 г. – 4,1% от БВП, и 2028 г. – 1,9% от БВП. Голямото повишение се дължи на очакваните доставки на военна техника за периода 2025-2028 г. Предвижда се това да доведе до влошаване на дефицита в сектор „Държавно управление“ с 0,5 пр.п. от БВП през 2025 г. и с 1,6 пр.п. през 2027 г. В средносрочната прогноза се подчертава обаче, че това са еднократни разходи, които няма да имат негативен ефект в дългосрочен план. Ако тези разходи се изключат, дефицитът на начислена основа достига съответно 2,4% от БВП за 2025 г. и 2,5% за 2027 г.

Прогнозираното ниво на приходите за периода като дял от БВП е в диапазона 40,0% - 41,9% от БВП, но с низходяща тенденция. Низходящ тренд се очаква и при разходите, които общо с вноската в общия бюджет на ЕС се движат в диапазона 44,9% - 42,4% от БВП. Без включването на разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, разходите са в диапазона 39,2% - 40,0% от БВП за периода 2025-2028 г., с което се влиза във формалните изисквания по Закона за публичните финанси (ЗПФ). 

Темп на нарастване на държавния дълг

Предвижда се държавният дълг да нарасне до 87 млрд. лв. през 2028 г. – 35,2% от БВП, става ясно от предложената финансова рамка. През 2025 г. държавният дълг ще бъде в размер на до 59,7 млрд. лв. (27,7% от БВП), през 2026 г. – 70,5 млрд. лв. (31% от БВП), през 2027 г. – 79,5 млрд. лв. (33,5% от БВП).

Макар че данните за 2025 г. са почти идентични с тези в предложения от служебния кабинет бюджет, има разлика в темпа на нарастване на дълга в следващите години. Служебният финансов министър Людмила Петкова залагаше дълг в размер на 66,6 млрд. лв. (29,3% от БВП) през 2026 г., 73,7 млрд. лв. (31,0% от БВП) през 2027 г. и 81,1 млрд. лв. (32,8% от БВП) през 2028 г. Към 2028 г. разминаването между едната и другата прогноза достига 2,4 пр. п. от БВП, или близо 6 млрд. лв.

Сравнение между приходната и разходната част в новия и отхвърления бюджет

Предвидените приходи, помощи и дарения в КФП (на касова основа) от служебното правителство достигаха 92,485 млрд. лв. и бяха критикувани като нереалистични заради огромното им повишаване спрямо предходната година и спорните мерки като широко обсъжданата данъчна амнистия, от която се очакваше да постъпят между 4 и 5 млрд. лв. Впоследствие от думите на депутатата от ГЕРБ-СДС Делян Добрев стана ясно, че във финансовото министерство реалното очакване от мярката е било едва 300 млн. лв. приход, като сумата е раздута с оглед необходимостта да се постигне дефицит от не повече от 3% от БВП.

В предложения от Теменужка Петкова бюджет заложените приходи също изглеждат много високи – 90,270 млрд. лв. при 71,999 млрд. лв. за 2024 г. по предварителни данни – ръст от над 25%. Същевременно тази прогноза е направена при само 2,215 млрд. лв. по-малко предвидени приходи спрямо нереалистичните прогнози на Людмила Петкова.

Разходната част, която се очакваше да генерира огромна „дупка“ в бюджета, в новия проект е свита с 2,202 млрд. лв.: от 98,908 млрд. лв. разходна част в предложенията на Людмила Петкова до 96,705 млрд. лв. в този на Теменужка Петкова.

Свиването на „дупката“

„Започваме с дефицит от 10 млрд. лева, като 6 милиарда са в рамките на 3% дефицит, а над 4 млрд. са неразплатени задължения от миналата година. Тази сметка трябва да бъде платена сега, тази година“. Това каза премиерът Росен Желязков в началото на днешното редовно заседание на Министерския съвет.

Той посочи, че проектобюджетът за 2025 г. е изготвен в условия на сериозни финансови предизвикателства, включително необходимостта от покриване на значителни задължения, натрупани през предходните години.

При изслушване в парламента финансовият министър Теменужка Петкова в началото на февруари обяви, че тежестта на бюджет 2024 г. като „фактурирани разходи, разходи, за които не са издадени фактури, но има сертификати за извършени дейности, и разходи, свързани с подписани споразумения за разсрочване на задължения от предходни години“, възлизат на обща стойност 4,068 млрд. лв. Именно заради тези очаквани разходи Теменужка Петкова обяви, че постигането на дефицит в рамките на 3% ще бъде трудна задача. Същевременно не е ясно дали в сметката на Желязков влизат неполучените през 2024 г. средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) 3,5 млрд. лв.