От Кипър до Белгия: Колко лични данъци плащат средно европейците?

Работещите плащат не само данък върху доходите, но и социалноосигурителни вноски. Заедно тези два компонента съставляват средната лична данъчна ставка, изразена като процент от брутното трудово възнаграждение. Тази комбинирана ставка често се нарича „данъчна тежест“.

Средните лични данъчни ставки варират значително в Европа и в повечето страни имат тенденция да се променят ежегодно, което пряко влияе върху нетните доходи, пише Euronews.

В кои държави през 2024 г. обаче се е наблюдавал най-висок данък върху доходите на физическите лица и социалноосигурителните вноски на служителите? И къде са регистрирани най-големите годишни увеличения или намаления на средните данъчни ставки за физически лица?

Данни по темата са споделени в доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) „Данъчно облагане на заплатите през 2025 г.“ и на Евростат за държавите от Европейския съюз (ЕС), Великобритания, трите членки на Европейска асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и Турция. Те отразяват средната заплата на един служител без деца, представена в стойности в национална валута.

Социалноосигурителните вноски на работниците варират от нула в Дания до 29,9% в Румъния, а в Словения - до 23,6%. Тези ставки не включват вноските, които работодателите също плащат за социално осигуряване. Те често са равни или дори по-големи от дела на работника.

Значителни разлики в средните лични данъчни ставки

През 2024 г. средните лични данъчни ставки се различават от 15,6% в Кипър до 39,7% в Белгия. Това означава, че две от всеки пет евро брутна заплата в Белгия отиват за данъци.

В седем държави от ЕС средните данъчни ставки за физическите лица надхвърлят една трета от брутната заплата. Освен Белгия в тази група влизат Литва (38,2%), Германия (37,4%), Румъния (36,9%), Дания (35,7%), Словения (35,6%) и Унгария (33,5%).

В още пет държави средните данъчни ставки за физическите лица надхвърлят 30%: Австрия (32,7%), Люксембург (32,1%), Хърватия (30,9%), Италия (30,4%) и Финландия (30,3%).

Значителна разлика в средните данъчни ставки за физически лица. Изображение: OECD's Taxing Wages 2025

В 12 държави от ЕС поне три от всеки десет евро от заплатата на работника отиват директно за данък върху доходите и социалноосигурителни вноски.

Освен Кипър, Швейцария е единствената страна, в която средната данъчна ставка за физическите лица остава под 20%. Тя е под нивото от 25% и в Естония (20,5%), Чехия (21%), Великобритания (21,4%), България (22,4%), Испания (22,5%), Швеция (23,1%), Полша (24%) и Словакия (24,1%).

Сред петте най-големи икономики в Европа Германия има най-високата средна данъчна ставка за физическите лица - 37,4%. След нея се нарежда Италия с 30,4%, което е със 7 процентни пункта по-малко. Франция се намира в средата с 28%. Най-ниската ставка е в Обединеното кралство - 21,4%, а в Испания тя е малко по-висока - 22,5%.

Разликата между Германия и Великобритания е 16 процентни пункта, което до голяма степен се дължи на значителната разлика в социалноосигурителните вноски на служителите: 20,7% срещу 5,9%.

В повече от половината държави годишните промени в средните данъчни ставки на физическите лица са минимални и варират между -2% и +2%, а в няколко държави няма никакви промени.

В други страни обаче през миналата година се наблюдават значителни увеличения или намаления. Най-голямото увеличение е регистрирано в Италия, където средната данъчна ставка се е повишила от 28,3% на 30,4% - увеличение от 7,5%, или повече от 2 процентни пункта. След нея се нарежда Кипър с ръст от 6,9%. Средната лична данъчна ставка е нараснала с повече от 4% и в Словения, Естония и Чехия.

През 2024 г. Великобритания и Португалия са били явни отклонения, като големите данъчни съкращения са довели до намаляване на средната лична данъчна ставка с поне 8%. Две скандинавски държави - Швеция и Дания - също са намалили ставките си, и двете с по 3,7%.

Промени в средните данъчни ставки през 2024 г. Изображение: OECD's Taxing Wages 2025

В Южна Европа данъчните ставки през 2024 г. предимно са се увеличили, особено в Италия, Кипър и Испания. В Източна Европа тенденцията е била разнопосочна, като в някои държави се е наблюдавало увеличение, а в други не е отбелязана промяна.

Семейното положение е от значение

Всички посочени по-горе цифри се основават на данни за един човек със средна заплата без деца. Личните средни данъчни ставки могат да варират значително в зависимост от семейното положение - особено поради промените в данъка върху доходите на физическите лица.

Работещите без деца плащат най-висок данък върху доходите, докато домакинствата с деца обикновено плащат по-малко, което понижава тяхната средна данъчна ставка.