Криптосекторът през 2022 г.: Филмите на ужасите не плашат (толкова) порасналите

Залезът на „златното дете“ на криптосектора

Може би най-големият удар за криптосектора стана през последните два месеца на годината. В началото на ноември главният изпълнителен директор на най-голямата криптоборса в света Чанпън Джао обяви, че продава всички свои токени FTT – монетата на криптоборсата FTX, заради притеснения за състоянието на империята на Сам Банкман-Фрийд. В рамките само на няколко седмици стана ясно, че компаниите на 30-годишния милиардер не просто имат проблем – те имат много голям проблем.

Множество обвинения в измама, злаупотреба и други схеми белязаха името на Банкман-Фрийд. Сравняван с Уорън Бъфет, той бе наричан „златното дете“ и „белият рицар“ на криптосектора не само заради успешните си (както се смяташе) компании, но и заради активното си участие в политическия живот на САЩ. По време на тазгодишния изборен цикъл в страната – проведоха се междинни избори за Конгрес – Банкман-Фрийд се оказа един от най-големите единични дарители, като той и компанията му са предоставяли средства както на демократи, така и на републиканци.

Всичко това обаче се оказа къща от карти. Ударът по сектора бе особено силен, тъй като показа, че при него – за добро или лошо – няма такова нещо като „твърде голям, за да се провали“. Манолов обаче отбелязва и друг съществен елемент от анализирането на събитията около провала на редица ключови компании от сектора през годината: „Изредените играчи (FTX, Three Arrows Capital, Celsius – бел. ред.) показват провал на хората зад неустойчиви проекти, а не провал на криптоиндустрията“.

FTX бе петата по размер криптоборса в света, а нейният съосновател - милиардер. Техните пари бяха приемани от високопоставени политически фигури в САЩ, независимо от политическата окраска и поставените цели. Въпреки магнитуда на събитията те бяха посрещнати по-скоро с изморено разочарование, отколкото с паника. Един от факторите за това е, че голяма част от инвеститорите, които са били склонни да продават, вече са имали тази възможност през годината.

В същото време, за разлика от 2017 г., когато цената на биткойна се срина също толкова гръмко, сега има далеч по-малко очаквания за ново силно възстановяване.  

„Считам за малко вероятно биткойнът да достигне нов ценови връх през 2023 г., но затова пък очаквам годината да предостави продължителна възможност за акумулация на биткойни за дългосрочни инвеститори“, коментира Георги Манолов от Nexo.

По-скоро 2022 г. може да бъде описана с думите „нали ви казах“ от страна на регулаторите, които остават до голяма степен на ръка разстояние от сектора, посочва Ройтерс в материал. Или както икономистът Ноел Ейксън описа ситуацията отново пред Ройтерс – 2022 бе годината, в която раздутият от ливъридж балон се спука и разкри структурните слабости на една индустрия, която стана твърде голяма твърде бързо.

Какво следва?

Според Георги Манолов пазарът остава твърде комплексен, за да има един определящ фактор за посоката му. „Със сигурност в краткосрочен план от една година политиката на американския Федерален резерв, новите регулации и геополитическата обстановка могат да имат силен ефект върху търсенето на криптовалутите“, коментира той пред Investor.bg, като не изключва и риска от нови „черни лебеди“ като COVID-19 кризата от 2020 г., които да хвърлят пазарите в непредвидими посоки.

Стратегът на UBS Джеймс Малкълм посочва пред Ройтерс растящата корелация между криптовалутите и американските акции с микрокапитализация като свидетелство за това как биткойнът и другите монети могат да оцелеят като нишов актив за диверсификация на инвестиционното портфолио.

„Фиатните пари било то в днешната им форма или в нова дигитална форма се характеризират с дългосрочно обезценяване. Затова и очаквам все повече инвеститори да използват биткойн като предпочитан актив за съхранение на стойност. Е-долaр или е-еврото могат да бъдат много добър инструмент за разчетна единица или средство за размяна, но не и за дългосрочно съхранение на стойност“, коментира Манолов.

И все пак точно този вид регулации, от които инвеститорите се нуждаят, за да се почувстват сигурни в работата си с криптоброкери и борси, било то прозрачност или капиталова наличност, може да отнемат месеци, ако не и години.

„Някои мениджъри на активи гледат на това като на 10-15-годишен процес на превръщането на дигиталните активи в напълно традиционни“, посочват от Morgan Stanley в бележка, цитирана от Ройтерс.

За Георги Манолов регулациите обезателно предстоят и той се надява, че те ще поставят ясни правила, които хем да ограничат неустойчивите практики, хем да не задушат иновацията. „Ако се въведе разумна регулаторна рамка, то тя неминуемо ще стимулира растежа на индустрията. Виждаме този пример с MiCA  в Европа, както и редица държави членки, на ЕС, които са активно включени в процеса на формиране и въвеждане на регулациите през 2023 г.“, посочи той, имайки предвид европейската директива за пазарите на криптоактиви (Markets in Cryptoassets - MiCA), която трябва да регулира криптосектора с общи правила за 27-те страни членки.

„Едновременно с това наблюдавам и тенденцията все повече компании да публикуват proof of reserves (атестации за нивото на активи и задължения на компанията)“, допълни той.

Миналогодишният обзор на Investor.bg завърши с послание, отправено към бъдещето, но тази година категорично заяви, че криптосекторът се насочва все повече към собственото си настояще. Колкото и загледани в бъдещето и неговите възможности да са мнозина криптоентусиасти, именно нуждата от практичност тук и сега все повече застига сектора. Това може и да води със себе си много неудобства и трусове, но засега поне не липсва устойчивост.