Криптосекторът през 2022 г.: Филмите на ужасите не плашат (толкова) порасналите

Изпращаме 2022 година - още една година, белязана от войни, икономически, политически и обществени промени. Сега, когато и последните 12 месеца са почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2022".

Каквото и да кажем за 2022 г. в криптосектора със сигурност ще малко. Годината бе белязана от редица разочарования и удари под кръста за мнозина. Въпреки това секторът показа, че не всичко е загубено, даже напротив – можем да говорим за продължаващо съзряване.

Пазарната капитализация на целия сектор от около 22 хил. криптовалути сега е под една трета от пика си от 3 трлн. долара през ноември 2021 г., като много от съставните му токени са в кома, ако не и напълно загинали.

Това се оказа тежко завръщане към реалността за индустрията, която влезе в новата година с надежди за масово институционално приемане. Брой месеци, през които цената на биткойна е намаляла с повече от 15% на месечна основа. Графика: Refinitiv Eikon/Ройтерс

В една изпълнена със събития година по-скоро провалите на редица неустойчиви бизнес модели и криптопроекти задействаха низходящите ценови движения на биткойн и други криптоактиви, коментира за Investor.bg Георги Манолов, мениджър Бизнес развитие на Nexo.

„Въпреки това е важно да помним, че криптопазарът минава през своя вече установен 4-годишен пазарен цикъл на ценови пикове през 2013 г., 2017 г., 2021 г. и съответни ценови дъна през 2014 г., 2018 г. и може би 2022 г. или 2023 г. Причината за това е програмираната парична политика на биткойн, която намалява новата бройка биткойни, влизащи в обръщение всеки 4 години и съответно това намаляване в предлагането исторически досега винаги води до бичи пазари“, отбелязва той.

Началото на годината започна за биткойна при цена от около 40 хил. долара, като най-голямата криптовалута по пазарна капитализация остава далеч от последните рекордни от предходния номеври. Паралелно с това продължава и тенденцията за корелация между криптопазара и акциите. В края на първия месец от годината 40-дневният коефициент на корелация между монетата и технологичния индекс Nasdaq 100 достига почти 0,66 пункта – най-много, откакто Bloomberg започва да събира данни през 2010 г. Сходна корелация с широкия измерител S&P 500 също се намира на рекордно равнище.

Междувременно цената на известния с волатилността си актив прави впечатление със своята относителна стабилност. Най-голямата криптовалута по пазарна капитализация отчита най-продължителния период на търговия в диапазон (когато има диапазон в който инвеститорът купува и продава за кратък период от време – бел. ред.) от октомври 2020 г., показват данни от средата на март. 

Според Георги Манолов волатилността е неизбежна част от узряването на биткойна като един изцяло нов актив. „Това узряване отнема десетилетия. Повечето дребни и институционални инвеститори все още не разбират характеристиките на актива биткойн. Това е и причината, поради която много инвеститори купуват и продават биткойн спекулативно“, отбелязва той и допълва: „Добрата новина е, че все повече институции, корпорации и обикновени хора се образоват за това какво е биткойн и съответно го купуват заради фундаменталните му качества и стойности“.

Георги Манолов, мениджър Бизнес развитие, Nexo

Снимка: www.facebook.com/nexocareers

Георги Манолов е възпитаник на Американския университет в България и Вашингтонския университет в Сейнт Луис, САЩ. Крипто- и блокчейн ентусиаст, през 2020 г. той издава бестселъра „Стандартът Биткойн”, а през 2022-ра – „Малка книжка за Биткойн”, на българския пазар. Георги води ключови проекти за бизнес развитие, като договаря банкови и платежни партньорства в Nexo – водеща институция за управление на дигитални активи, създадена в България.

 

Началото на войната в Украйна в края на февруари изглежда също не се отразява кой знае колко негативно на сектора за разлика от други пазари. Даже би могло да се каже обратното: покрай военните действия, довели до санкции за агресора и финансови затруднения за потърпевшата страна отново се засили дебатът за алтернативната природа на криптовалутите – като средство за заобикаляне на ограничения, от една страна, и удобен начин за набиране на финансова помощ, от друга.

Краят на първото тримесечие и началото на второто обаче предоставиха първото, макар и с ограничен магнитуд, бедствие за сектора през годината. На заседанието си през март Федералният резерв на САЩ започна цикъла си на затягане на паричната политика, като повиши лихвите с 25 базисни пункта. Ходът бе очакван и макар да не предизвика големи разпродажби постави началото на серия от затягане на мерките, като през юни вече увеличението бе от 75 базисни пункта. Темата за инфлацията и прибирането на капитал от икономиката се превърна в лайтмотив за инвеститорите в сектора.

Изплашени от инфлацията – някогашна надежда за криптовалутите, които бяха смятани за относително сигурно спасение от нея, и очакванията за задаваща се рецесия, мнозина чакаха потвърждение на мрачните си прогнози, превръщайки случващото се на пазара в едно „самореализиращо се пророчество“.

Началото на пролетта бе белязано и от някои знакови кражби в сектора. Инцидентите, колкото и специфични да са, дадоха повод на мнозина скептици да размахат пръст с думите „нали ви казахме“. В края на март блокчейн компанията Ronin обяви, че хакери са проникнали в системите ú и са откраднали криптовалута за 615 милиона долара – един от най-големите криптообири в историята. За първото тримесечие откраднатата сума е 682 млн. долара (без откраднатите от Ronin) в 72 атаки. Според данните над половината от загубите са били от екосистемите на Solana и Binance Smart Chain.

Въпреки проблемите цената на биткойна успява до голяма степен да се задържи около равнището от 40 хил. долара, което макар да е далеч от рекордите е по-малко от 50-процентен спад.