Експерт: AI влиза в пейлистите, но потребителите искат ясно обозначаване и право на избор

Около половината от участниците в проучване, проведено сред граждани на скандинавските страни, предпочитат музиката да се създава от хора, а едва около една четвърт са склонни да приемат и създаване на музика с участието на изкуствения интелект (AI), но без да се изключва човекът. Това съобщи Габриела Руменова, създател на онлайн платформата „Ние, потребителите“, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.

„70% от потребителите искат да знаят, ако в плейлистите им в стрийминг платформите или по радиото звучат музикални произведения, генерирани с изкуствен интелект или с участие на технологията. Те биха искали също да могат да филтрират в плейлистите си траковете (технологично модифицирани песни), в които има намеса на тази технология“, посочи тя.

От проучването се разбира, че над 70% от участниците искат авторите и изпълнителите да дават изрично съгласието си, когато произведенията им – глас или музика, се използват за обучение на AI модели и са на мнение, че артистите трябва да получават справедливи отчисления за обучението на изкуствения интелект-

Руменова съобщи, че над 50% от потребителите, които са участвали в проучването, са заявили, че са слушали музика, създадена от изкуствен интелект, а 31% са казали, че могат да различат музика, създадена с тази технология.

Експертът в защита на потребителските права поясни, че регулациите относно създаването на произведения на изкуството с помощта на AI се развиват в три посоки. „Актът за изкуствен интелект поставя изискване за прозрачност, така че потребителите да знаят кога е използвана технологията в дадени произведения“, посочи Руменова.

Тя смята, че директивата за нелоялните търговски практики, която съществува отдавна, в още по-голяма степен защитава потребителите, тъй като изисква информацията да се предоставя така, че да не ги заблуждава и да защитава икономическите им интереси.

„Не всеки случай, в който произведение е създадено с изкуствен интелект и това не е обозначено, означава нелоялна търговска практика. Всеки случай трябва да се изследва индивидуално, като се вземе предвид дали за потребителя от основно значение е било наличието на такава технология или не при съставянето и как е поднесено това от самата  платформа“, даде пример експертът.

Руменова напомни, че третата директива урежда правата на авторите и им позволява поне да заявят, че не желаят техни произведения да се използват за обучаване на изкуствен интелект.

Тя подчерта, че потребителите не са склонни да плащат повече, за да различават AI съдържание. „Когато все пак музиката, изображенията, обложките на албумите се създават от изкуствен интелект, изходните файлове трябва да са генерирани така, че участието на технологията в тях да е машинно четимо. Видимостта за потребителите е отговорност на платформите“, отбеляза експертът.

Руменова подчерта, че от данните на проучването се разбира, че потребителите не са склонни да плащат повече, за да не достига до тях AI генерирано съдържание или поне да могат да го различават.

Тя смята, че изискванията за прозрачност в тази сфера няма как да се превърнат автоматично в премиум услуга, за която потребителите да плащат.

„Възможно е да се въведат инструменти, част от тях вероятно платени, чрез които потребителите да могат да филтрират AI генерирано съдържание и да отдават приоритет на произведения според начина, по който са създадени“, очаква Габриела Руменова.

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ можете да гледате тук.