Бездействието по отношение на климата излага на риск печалбата на модната индустрия

Печалбата на модната индустрия ще се свие с 34% до 2030 г., освен ако компаниите не предприемат бързи действия за овладяване на климатичния си отпечатък, показва доклад на Apparel Impact Institute (AII), цитиран от Bloomberg.

Тъй като темата за глобалното затопляне се политизира все повече, финансовите аргументи за действие стават все по-трудни за игнориране от ръководителите на модните компании, казва Луис Пъркинс, президент и главен изпълнителен директор на AII.

Докладът подробно описва нарастващите разходи от липсата на действие - от прекъсвания по веригата на доставки до по-високи оперативни разходи, като подчертава рисковете, които изменението на климата носи за корпоративните печалби.

„Вие вече поемате някои от тези разходи, независимо дали го знаете, или не“, казва Пъркинс в телефонно интервю. „Говорим за тримесечия, а не за десетилетия“, добавя той.

Докладът на Apparel Impact Institute подчертава три фактора, които може да окажат най-голямо въздействие върху корпоративните печалби през следващите четири години: по-високи цени на въглеродните емисии, нарастващи разходи за суровини и по-скъпа енергия.

Заедно рисковете поставят под заплаха маржовете и дългосрочната конкурентоспособност, освен ако компаниите не вземат предвид излагането на климатичните промени при планирането на разходите и инвестиционните решения, пише в доклада.

„Нестабилните пазари на въглеродни емисии, енергия и материали вече не са теоретични“, според документа. „Те оформят ценообразуването на доставчиците и оперативните разходи по цялата верига за създаване на стойност в производството на облекло“, посочват авторите.

Бездействието по отношение на климата може да намали оперативния марж на компаниите с три процентни пункта до края на десетилетието, което ще доведе до спад в печалбата с 34%, според доклада. Ако тези тенденции продължат, до 70% от стойността на модната индустрия, оценявана на 1,8 трлн. долара, може да бъдат заличени до 2040 г.

Според Пъркинс „съвместните инвестиции“ са от решаващо значение за поддържане на бизнес стабилността в условията на изменението на климата.

Ценообразуването на въглеродните емисии се очертава като нарастваща пречка, тъй като компаниите са изправени пред разширяващи се регулаторни и фискални мерки, според доклада, който се позовава на Механизма за регулиране на въглеродните емисии на границите на Европейския съюз (ЕС). Този механизъм действа като данък върху вноса на въглеродни емисии за определени стоки и материали, които влизат в блока.

Повечето емисии от текстилната индустрия попадат в Обхват 3, което означава, че най-големите възможности за съкращения са свързани с декарбонизацията на веригите на доставки, казва Кристина Елиндер Лиляс, старши директор по устойчиви финанси в AII.

Има обаче пречки, тъй като компаниите не притежават доставчиците си, а ги споделят, посочва още Лиляс. Това затруднява осъществяването на промяна. Усилията за справяне с емисиите от Обхват 3 често спират, защото компаниите не са склонни да плащат за необходимите подобрения, обяснява тя.

Авторите на доклада пишат, че много модни компании не разполагат с капитал, за да декарбонизират веригите си на доставка самостоятелно. В документа се препоръчва компаниите да инвестират съвместно с доставчиците, за да споделят тежестта, и да използват финансови инструменти като заеми, свързани с устойчивостта, за да финансират прехода.

Авторите на доклада казват също така, че финансовите ръководители трябва да включат коригирани спрямо риска разходи за климата в своите бюджетни и капиталови планове.

Отделно проучване, публикувано миналия месец от World Benchmarking Alliance, установява, че пренасочването на по-голям дял от съществуващите капиталови разходи към нисковъглеродни инвестиции може да отключи до 1,3 трлн. долара за прехода към чиста енергия. Анализът на около 1600 компании по целия свят показва, че средният дял на капиталовите разходи, понастоящем заделяни за подобни проекти, е 7%.

Дори когато капиталът е наличен, задействането на финансовите ръководители е трудно, казва Лиляс.

„Трябва да говорим на техния език. Те се отчитат пред борда и акционерите, което означава, че трябва да предоставят бизнес аргументи за тези разходи“, добавя тя.