Путин отново доказа, че не може да му се вярва

В точка 3 от споразумението за износ на зърно от украинските пристанища има ясно изречение: „Страните няма да извършват нападения срещу търговски кораби, както и срещу други граждански кораби и пристанищни съоръжения, участващи в тази инициатива“.

Ден след като руският министър на отбраната Сергей Шойгу подписа документа с това изречение в Истанбул, в събота руските военни изстреляха ракети по търговското пристанище на Одеса. Това достатъчно добре характеризира надеждността и верността към договора от страна на режима на Владимир Путин.

Това не е нещо ново. От много години Русия спазва и пренебрегва споразуменията, както намери за добре. Въпреки това опитът да се накара Москва да подпише споразумения, които я задължават към нещо, не е съвсем безсмислен. Това може да се види и в настоящия пример - без Истанбулското споразумение Украйна няма да може да изнася зърно през Черно море през тази година.

Сега има такава възможност. Защото подобни споразумения не са напълно без обвързваща сила за Русия, доколкото тя все още поддържа знамето на международното право в своята пропаганда. Ако блокира напълно реализацията (а не само се подиграва, както направи в събота), Москва ще заблуди и посредниците Турция и ООН, от които може да се нуждае отново по други въпроси.

Москва ще продължи да се опитва да възпрепятства украинския износ на зърно. Кремъл вероятно ще използва и пропагандни димки, за да обвини Украйна в нарушаване на споразумението. Тогава Западът не трябва да попада в капана на използването на балансирани формулировки, за да призове двете страни към сътрудничество. Перспектива за облекчаване на продоволствената криза чрез украинско зърно има само в случай, че всяко руско нарушение на споразумението и всяка провокация незабавно предизвикат шумна контрареакция.