Централните банки трябва да направят пауза в затягането на паричната политика

На какво прилича повече вдигането на лихвите - на вземане на антибиотици или стероиди? Бившият министър на финансите на САЩ Лорънс Съмърс смята, че е първото; аз бих казал второто, пише за Financial Times Питър Орсзаг, главен изпълнителен директор на Lazard Financial Advisory. А отговорът има значение, защото би трябвало да определи дали Федералният резерв и Европейската централна банка ще поставят на пауза настоящите си цикли на затягане на паричната политика.

При антибиотиците е по-добре да вземете цялото си лекарство дори ако вече се чувствате по-добре след няколко дни. Що се отнася до кортикостероидите, когато се използват в умерени количества, те могат да намалят възпаленията и да контролират реакциите - но приемането им в твърде големи количества или за твърде дълго можете да застраши цялата имунна система.

И в това се крие основната дилема за централните банки. Разумните оценки предполагат, че по-голямата част от икономическото въздействие на повишаването на лихвените проценти на Фед все още не е усетено напълно.

Тази дилема се усложнява от три фактора. Първо, и Фед, и ЕЦБ бяха твърде бавни в преминаването към затягане. Така че, разбираемо, те сега демонстрират плама на новопокръстения и може да прекалят в доказването на своята рестриктивност. Те обаче трябва да претеглят не само реалните икономически щети, които биха дошли от прекомерната стриктност, но и заплахата за доверието в тях от необходимостта да обърнат курса през следващата година.

Което ни води до второто и по-важно усложнение: повишената несигурност около инфлационния процес. В САЩ вече имаме два поредни окуражаващи доклада за потребителските цени. Цените на много потребителски стоки падат. Товарните тарифи са намалели с повече от 90 процента за някои кораби, а фабричните срокове за доставка започват да се свиват. Официалните данни също така остават механично повишени от настоящите наеми и този компонент ще намали инфлацията в бъдеще.

Най-голямото безпокойство е натискът върху заплатите, който все още не е спаднал, но който в крайна сметка би трябвало да бъде повлиян от намаляващите работни места. Във всеки случай последните изследвания, включително от МВФ, сочат, че рискът от така наречените спирали заплати-цени, които биха могли да вкоренят инфлацията, може да е по-нисък, отколкото се смяташе досега.

В Европа двигателите на инфлацията са различни, но заключението е сходно. По-голям дял от общата инфлация в Европа се дължи на цените на енергията и храните, които са по-трудни за укротяване чрез паричната политика. Така че спирането на цикъла на затягане е по-логично за ЕЦБ, отколкото за Фед. И все пак централните банки по света, включително Фед и ЕЦБ, продължават да настояват за повишаване на лихвите, като обещават такова в бъдеще.

В този контекст рискът от прекаляване както чрез допълнителни увеличения на лихвените проценти, така и чрез продължаващо количествено затягане е значителен. Финансовите условия се затегнаха значително през тази година. Измерителите на стреса, които включват въздействието на силата на долара, са близо до върховете от предишни кризи.

Ако САЩ или еврозоната влязат в рецесия през 2023 г., възможностите за облекчаване на фискалната политика ще бъдат меко казано ограничени. Резултатът ще бъде натиск върху централните банки да обърнат затягането си - въпреки че по ирония на съдбата въздействието на такова обръщане ще дойде твърде късно. Вместо да вдигат лихвите и след това да ги свалят, не е ли по-добре за централните банки да направят пауза и да преценят какво е необходимо?

Третото усложнение е лимитът на държавния дълг на САЩ и свързаните с него рискове за финансовите пазари. Ръководството на новата Камара на представителите в Конгреса (в ръцете вече на републиканците – бел. прев.) обеща да използва лимита на дълга като лост, за да поиска съкращения на разходите и други отстъпки, които вероятно ще се окажат неприемливи за администрацията на Байдън. Повишената несигурност относно лимита на дълга, съчетана с намалената ликвидност на пазара на държавни облигации, би трябвало да направи Фед по-предпазлив по отношение на бъдещата си политика.

Въпреки тези съображения някои биха казали, че паузата е опасна, тъй като нито Фед, нито ЕЦБ могат да рискуват да изостанат от инфлацията и да изпаднат в ситуация, аналогична на тази от 70-те години, когато инфлацията се вкорени. Но спирането на цикъла на затягане, докато има по-добра представа за въздействието от това, което е направено до момента, не изключва да се направи повече по-късно, ако е необходимо. И за разлика от 70-те години, инфлационните очаквания остават забележително закотвени.

Няма съмнение, че централните банки са изправени пред труден избор. Но за тях е много по-добре да затегнат по-малко и да изчакат въздействието на решенията си, отколкото да затегнат прекалено много и да понесат икономическата цена. Понякога най-добрият начин на действие е да изчакате да видите. Сегашният момент е такъв. Ако не се появят нови доказателства, че инфлацията се покачва, централните банки трябва да направят пауза от три до шест месеца и след това да оценят състоянието на икономиката.