Фед забави повишаването на лихвите, но обяви песимистични прогнози за икономиката догодина

Федералният резерв повиши лихвения си процент с половин пункт в сряда и прогнозира повишение на лихвите с най-малко още 75 базисни пункта до края на 2023 г., както и ръст на безработицата и почти пълно спиране на икономическия растеж, предава Ройтерс.

Прогнозата на централната банка за ръст на целевата федерална лихва до 5,1% през 2023 г. е малко над очакванията на инвеститорите преди двудневното заседание на банката тази седмица.

Само двама от общо 19 ръководители на Фед очакват бенчмарковата лихва да остане под 5% догодина – сигнал, че усещат необходимост да продължат борбата си срещу инфлацията, която достигна 40-годишен връх.

„Федералната комисия по отворения пазар е много внимателна към инфлационните рискове… Продължаващи ръстове на целевия диапазон ще бъдат уместни, за да поддържаме парична политика, която е достатъчно рестриктивна, за да върне инфлацията до 2% след време“, отбеляза Фед в комюнике, което е почти идентично с публикуваното след заседанието през ноември.

Новото решение, одобрено единодушно, беше публикувано след края на заседанието, на което ръководителите се отказаха от вдигането на лихвата със 75 базисни пункта, към което пристъпиха на последните си четири заседания. Основната лихва на Фед, която започна годината на почти нулево равнище, сега е в целеви диапазон от 4,25% до 4,50%, най-високото ниво от края на 2007 г. насам.

Председателят на Фед Джером Пауъл заяви на пресконференция след заседанието, че ръководителите не са близо до прекратяване на агресивната кампания на повишаване на лихвите, предава Bloomberg. 

"Все още трябва да извървим определен път", каза Пауъл и допълни, че размерът на повишението при следващото заседание на централната банка на 1 февруари ще зависи от новите данни. По този начин той остави отворена вратата за ново вдигане на лихвите с половин процентен пункт или стъпка надолу към четвърт пункт, но отхвърли предположенията, че Фед ще обърне курса на затягане на паричната политика догодина. 

"Не бих очаквал да обмислим понижаване на лихвите, докато комисията не е уверена, че инфлацията върви надолу към 2% по устойчив начин.  Възстановяването на ценовата стабилност вероятно ще изисква запазване на рестриктивна политика за известно време", заяви още Пауъл. 

Централната банка прогнозира, че инфлацията, основаваща се на предпочитания от Фед индикатор за измерването ѝ, ще остане над целта от 2% поне до края на 2025 г. и ще бъде над 3% до края на следващата година.

Средната прогноза за безработицата беше повишена до 4,6% догодина спрямо настоящите 3,7%, ръст, който надхвърля нивото, исторически свързвано с рецесия.

Брутният вътрешен продукт се очаква да нарасне само с 0,5% догодина, колкото и през 2022 г., след което да се повиши с 1,6% през 2024 г. и с 1,8% през 2025 г., ниво, което се счита за дългосрочния потенциал на икономиката.