Сделка с дявола? 

Тази изборна победа нямаше аналог по отношение на драматизма. На моменти нервите бяха толкова опънати, че се стигаше дори до юмручни схватки. Републиканците всъщност вече бяха сигурни в 14-ия вот. Но после се оказа, че той отново не беше достатъчен. Искаха отново да отложат заседанието за понеделник. Но тогава един от най-твърдите противници, Мат Гетц, гласува против отлагането. След това отиде при Маккарти, който се отправи ъм своята фракция, а после всички набързо отново започнах да търсят картите си за гласуване. Няма отлагане, има 15-то гласуване. Маккарти получи необходимото мнозинство, Маккарти е 55-ият председател на Камарата на представителите.

Das entscheidende Gespräch. https://t.co/AP1Uv8z1Nw

— Christopher Wittich (@CWittich) January 7, 2023

57-годишният калифорниец наследява на поста Нанси Пелоси. Демократката също е от Калифорния и преди това беше единствената жена на този пост. Маккарти трябва да е платил висока цена. Подробностите все още не са известни. Но през изминалите хаотични дни във Вашингтон стана ясно, че несъгласните ще изискват много. Наред с други неща, те искаха да наложат, че само един конгресмен ще е достатъчен за вот на недоверие срещу председателя на парламента, т.е. срещу самия него. Те поискаха елементарно влияние върху законодателството и дневния ред. Не след дълго инакомислещите ще поискат наградата си. Защото те вече са опознали своята сила. Те успяха да парализират целия парламент за четири дни, пише германският n-tv.  

Депутатите положиха клетва малко след избирането на Маккарти и сега ще се заемат с работа. Първата цел на републиканците? Да се осуети политиката на президента демократ Джо Байдън. От дълго време той харчи твърде много пари според тях. Този обструкционизъм изисква единство - нещо, с което републиканците не се справят отлично през последните дни. Остават им само две години, а след това Камарата на представителите ще бъде преизбрана.

Глад за власт или твърдост?                                                                                                         

Всичко това е просто жажда за власт? Може да се каже също, че Маккарти поне е оказал малко противодействие на бунтовниците. Камарата е отслабена не заради неговата упоритост, а заради двайсетте депутати, които не пожелаха да се подчинят на преобладаващото мнозинство във фракцията. Маккарти полага клетвата си. Снимка: ЕРА

В това отношение обаче Маккарти също носи голяма част от вината. Това се случи още в началото на президентството на Обама. По онова време веселият калифорниец е един от „младите диваци" в ръководството на фракцията, а след разгромната победа на демократите се оказва решен да насочи енергията на дясното движение „Чаено парти" към мелниците на републиканците. Затова той обикаляше страната и подкрепяше радикални кандидати. Те настояваха за по-икономична държава след скъпоструващите години на антитерористични войни на Буш, но в същото време разпалваха културната война и по все по-драстичен начин осъждаха „истаблишмънта" дори в собствената си партия.

Тръмп се качи на тази вълна в Белия дом, а Маккарти се качи с него. Призраците, които той извика и отгледа в своя опортюнизъм, сега ще затрудняват живота му - а оттам и на държавата. Изглежда като предзнаменование, че Маккарти полага клетва точно на 6 януари - втората годишнина от щурма на Капитолия. По това време републиканецът бе имал късно прозрение, обвинявайки Тръмп. Но после вдигна пръст, за да види накъде духа вятърът и бързо върна всичко назад. 

И така. Кевин Маккарти вече държи чукчето - инструмент, който символизира властта. Двете години на Капитолийския хълм във Вашингтон може да се окажат неспокойни.