Новата фискална сделка на ЕС е истински триумф - но е време за поправки

Европейският съюз е на ръба на забележително постижение: лидерите му почти се споразумяха по сделка да поддържат дефицитите и дълговете, за да не излязат извън контрол. Все още обаче са нужни някои корекции, за да се гарантира, че новата сделка няма да нанесе ненужни вреди, пише Bloomberg в редакционен коментар.

Европа е изправена пред две големи фискални предизвикателства. Тя трябва да гарантира, че финансите на страните членки – най-вече Италия, чийто държавен дълг надвишава 140% от брутния вътрешен продукт (БВП) – няма да се влошат до точка, в която да разрушат валутния съюз, както почти направи Гърция преди десетилетие. В същото време тя трябва да освободи пътя за стотици милиарди евро публични инвестиции, нужни, за да се засили отбраната, да се подобри инфраструктурата и да се постигне целта за нулеви въглеродни емисии до 2050 г.

Пактът за стабилност и растеж на ЕС не се справя със задачата. Твърде често неговите неоправдано твърди изисквания за строги икономии, които се прилагат за страни с дефицит от над 3% от БВП и дългове от над 60% от БВП, са спирали разходите, нужни, за да се преодолеят рецесиите (или просто са били игнорирани). От 2020 г. насам пактът е отменен, за да позволи извънредни разходи, свързани с пандемията и войната в Украйна. Ако той влезе отново в сила тази година, както е планирано, това ще предизвика хаос.

За да предотвратят подобен изход, европейските лидери преговарят за основна реформа на пакта. Вместо да се сблъскват с механични ограничения, правителствата ще имат роля в създаването на дългосрочни планове за управление на дълга, съобразени с техните нужди. Докато се ангажират с устойчиви планове за разходите, те ще имат правото да бъдат достатъчно гъвкави, за да поемат икономически сътресения и да правят инвестиции, насърчаващи растежа. Въпреки че са възможни подобрения в области като правоприлагане и създаване на независими фискални надзори, широкият подход е по-добър от статуквото.

Въпреки това фискалните ястреби, водени от Германия, се притесняват, че режимът няма да бъде достатъчно твърд. Те настояват за строги предпазни мерки - например дефицитите, надхвърлящи 3% от БВП, да бъдат намалявани с по 0,5% от БВП всяка година. Освен че усложнява нещата, това повтаря един от основните недостатъци на стария пакт: склонността му да налага съкращения на разходите в неподходящия момент. Това почти незабавно би наложило строги ограничения на Франция, Италия и някои други членки във времена, когато вече се очаква растежът да бъде слаб.

Компромисът, достигнат от финансовите министри на ЕС, включва отлагане на изискването от 0,5% до 2027 г., което може да помогне да се избегнат прекомерни бюджетни съкращения през следващите няколко години. Но след това ще остави ограниченията с недостатъци на място.

Все още има време за корекции, преди окончателната сделка да бъде сключена. По-добър подход би било прилагане на изискването от 0,5% само към това, което правителствата могат да контролират пряко - тоест към първичния структурен бюджетен дефицит, без да се включват лихвените плащания, които варират в зависимост от финансовите цикли. Това също така ще даде поне временни разрешения за разумни, одобрени от Европейската комисия инвестиции в зеления преход. Получената рамка ще бъде разумна, надеждна и в съответствие с основните икономически цели на блока.

Като се има предвид историята на фискалната дисфункция на Европа, постигането на какъвто и да е вид жизнеспособно споразумение е триумф. Страните трябва да се опитат да го направят правилно този път, за да не се налага нова реформа.