oМЪСКаряването на Twitter

Илон Мъск твърди, че е "освободил птичката", но по-скоро отприщи вълна от проблеми в социалната мрежа

18:35 | 28.12.22 г.

Снимка: David Paul Morris/Bloomberg

Изпращаме 2022 година - още една година, белязана от войни, икономически, политически и обществени промени. Сега, когато и последните 12 месеца са почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2022".

Колко може да се променят нещата в една компания само за година? Ако питате Twitter - много.

В края на 2021 г. социалната мрежа имаше няколко основни проблема. На първо място тя не можеше да настигне конкуренти като Facebook по брой потребители, а привличането на нови хора в платформата беше мъчително трудно.

От друга страна, основателят ѝ Джак Дорси, който до края на ноември 2021 г. беше главен изпълнителен директор, водеше живот, предизвикващ редица въпроси. Имаше момент, в който славата му беше свързана по-скоро с ексцентричния му начин на живот, отколкото с постиженията му в Силициевата долина – от ледените бани, които взимаше, през лечебното гладуване и далеч по-необичайни постъпки като това да изпрати обръснатата си брада на певицата Азелия Банкс, която да му направи амулет срещу зли сили.

Уви, нямаше амулет, който да защити Twitter от това, което последва само няколко месеца след оттеглянето на Дорси от ръководния пост. Ако Дорси беше ексцентрик, никой не беше подготвен за хаоса и лудостта под шапката на Илон Мъск.

Скандалите тепърва започваха.

Голямото танго по освобождаването на птичката

Датата, която преобърна всичко в Twitter с глава надолу, е 14 април 2022 г. Тогава Мъск, по това време първи по богатство в света, каза, че иска да придобие социалната мрежа. Милиардерът предложи 54,20 долара на акция в брой, което представляваше премия от 54% спрямо цената на затваряне на борсата на 28 януари (деня преди Мъск да започне да купува акции от компанията). Типично в стила му той очакваше всичко да се случи за една нощ и сделката да бъде завършена бързо. Но започнаха да изникват въпроси.

Профилът на Илон Мъск в Twitter. Снимка: Bloomberg L.P.

Между социалната мрежа и потенциалния ѝ тогава купувач се създаде огромно напрежение, което накара Мъск да се откаже от сделката в началото на юли, което означаваше, че може да плати 1 млрд. долара неустойка за неспазване на обещанието си. Компанията побърза да се защити, посочвайки, че Мъск ѝ е нанесъл „непоправими щети“ и директно се обърна към съда в търсене на възмездие, настоявайки придобиването все пак да се състои.

Мъск обаче не мислеше така. Той застана зад тезата, че технологичният гигант лъже за броя на фалшивите акаунти и ботовете в платформата си и обяви това за достатъчно добра причина да не купи компанията.

Между юли и октомври, когато трябваше да започне делото, последва мащабна кампания и от двете страни, като всяка настояваше за своето. Мъск ту се впускаше в смели изказвания как ще промени компанията, ту се отричаше напълно от нея. Той два пъти се отказа от покупката. В крайна сметка в спора беше въвлечена значителна част от Силициевата долина, защото съдът искаше да разпита всеки, с когото Мъск е разменил дори и само реплика за сделката с Twitter.

На 28 октомври придобиването все пак се случи, а Мъск, с цената на големи заеми и още по-солидни продажби на акции на Tesla, успя да стане горд собственик на Twitter, съобщавайки на света, че „Птицата е освободена“.