oМЪСКаряването на Twitter

Ходенето по ръба

Допреди сделката Мъск привличаше вниманието със скандалните си туитове и бомбастични изявления, примесвайки имиджа си на шоумен със смели амбиции като колонизирането на Марс. Нищо в подхода му не подсказа, че той ще се държи по-сериозно с Twitter. Първото, което той направи в социалната мрежа, беше да уволни главния изпълнителен директор Параг Агравал и няколко други топ мениджъри, в това число главния финансов директор Нед Сегал, с което си гарантира, че първият полет на птичката при неговото управление определено ще е свързан с много насрещни ветрове. Дори нямаше процес по прехвърляне на работата. Мъск стана главен изпълнителен директор, влезе в централата на Twitter, носейки мивка... и нещата излязоха извън контрол.

Новият стил на управление определено не беше посрещнат добре в социалната мрежа. Скоро след придобиването Мъск каза, че ще спази обещанието си и ще съкрати половината служители на социалната мрежа. На тези, които останаха, той постави ултиматум – или да се заемат с „хардкор работа“, или да си ходят, докато е време. Това доведе до отлив на още кадри, които други компании в Силициевата долина посрещаха с отворени обятия предвид недостига на квалифицирани работници.

Над 140 хил. технологични работни места бяха загубени в САЩ към началото на декември. Графика: Bloomberg L.P.

Събитието съвпадна с момент, в който много от гигантите в сектора започнаха съкращения заради икономическата криза, но в индустрията най-сетне изплува идеята, че компаниите не се нуждаят от толкова много хора, за да работят добре. Пренасищането с кадри също не е най-добрият подход. В известен смисъл Мъск направи услуга на новата си компания, защото оптимизира част от процесите.

Но напускането на толкова хора отвори огромна пробойна в Twitter, касаеща модерацията на съдържанието. През последното десетилетие регулаторите по света се опитват да затегнат по-сериозно хватката си около социалните мрежи, за да ги накарат да се борят по-успешно с проблемното съдържание, включващо призиви към насилие, тероризъм, реч на омразата и т.н. Мъск даде да се разбере, че държи на „абсолютната свобода“, за което социалната мрежа може би ще плати солена цена.

Илон Мъск. Снимка: Bloomberg L.P.

Свободата, която Мъск преследва, намери проявление и в допускането на личности, които бяха блокирани от социалната мрежа, обратно в нея. Начело на този списък се оказа предходният американски президент Доналд Тръмп, последван от Кание Уест. И ако Тръмп вече не е толкова заинтересован от Twitter, то рапърът побърза да публикува антисемитско съдържание след отключването на акаунта му, което доведе до поредно блокиране.

Абсолютната свобода на Мъск се оказа мит.

Своеволията му бързо усетиха и журналисти от САЩ, които като цяло следят него и бизнеса му и ги отразяват в медиите. Редица журналисти се оказаха блокирани, защото споделят информация за това къде се намира личният самолет на Мъск. Възстановяването на акаунтите им беше решено с анкета, която милиардерът пусна в Twitter.