Европа и иновациите - една непрестанна игра на догонване

Европа обаче се фокусира върху една конкретна технологична област – чиповете. Редица индустрии – от тази за смартфони до автомобилната – преживяха две години на краен недостиг на компоненти заради Covid-19. На Европа ѝ трябваше толкова силно разтърсване, за да се събуди от унеса си и да разбере, че е важно да инвестира в производството на полупроводници. След дъжд качулка, бихте казали. И най-вероятно ще сте прави.

Съединените щати вече приеха своя Закон за чиповете, а президентът Джо Байдън присъства лично на откриването на големи заводи за полупроводници, което подсказва колко потенциал вижда администрацията му в тази стратегия.

Европейският съюз си постави амбициозната цел до 2030 г. да започне да произвежда до 20% от чиповете по света. Планът, наречен от Европейската комисия EU Chips Act (подобно на този в САЩ), предвижда отпускането на 43 млрд. евро за проучвания и производство.За сравнение Конгресът на САШ одобри над 70 млрд. долара в подкрепа на американската индустрия за полупроводници и близо 200 млрд. долара за научни изследвания. Коментар за мащаба и размаха не е необходим.

Същевременно в ЕС се заговори повече за дълбоки технологии, а през октомври EIT даде началото на инициативата Deep Tech Talent Initiative, с която иска да обучи 1 млн. души в сферата на дълбоките технологии до 2025 г. Под шапката "дълбоки технологии" попадат решения, които комбинират науката, инженерната, биологичната и дигиталната сфера, а според ЕС те са незаменими за създаването на решения за глобалните предизвикателства, с които се сблъскваме. 

Казусът с иновациите обаче не трябва да е фокус единствено на ниво ЕС, а и на ниво страни членки, смята Алесандро Куриони, вицепрезидент на IBM Research.

„Въпросът не е в компаниите да вкарват пари, за да помагат за развитието на всичко това. Правителствата трябва да се фокусират върху тази задача. Ако го направят, компаниите ще бъдат стимулирани да инвестират повече локално. Всеки има своя роля. Ако не инвестираш в правилната ИТ екосистема в страната си, не можеш да растеш“, коментира той в интервю за Investor.bg.

Къде е България?

ЕС разделя страните в блока на няколко групи според представянето им, гласи информация на сайта на Европейската комисия.

Иновационни лидери са Швеция, Финландия, Дания, Нидерландия и Белгия. Ирландия, Люксембург, Австрия, Германия, Кипър и Франция са силни иноватори, които се представят над средното за блока ниво. Умерени иноватори са Естония, Словения, Чехия, Италия, Испания, Португалия, Малта, Литва и Гърция.

България попада в категорията развиващи се иноватори, заедно с Унгария, Хърватия, Словакия, Полша и Румъния.