Осъзнай се, Илон - компаниите разчитат на регулации

Илон Мъск намекна, че би поел позиция в администрацията на Доналд Тръмп, като публикува в социалната мрежа X, че би бил „склонен да служи“ в „Департамента за правителствена ефективност“. За съжаление, дори за Мъск, който уволни около 80% от персонала на Twitter, след като го придоби, но успя да запази функционалността на услугата, би било особено трудно да премахне ненужната регулация и бюрокрация, пише Тайлър Коуен за Bloomberg.

Помислете за сравнително простата идея, популярна в някои републикански кръгове, за уволнение на голям брой федерални бюрократи. Ще има незабавни възражения не само от самите служители, но и от американския бизнес.

Компаниите имат нужда да правят планове и често се консултират с регулаторните агенции какво може да е допустимо. Администрацията по храните и лекарствата е тази, която одобрява предлагането на нови лекарства. Федералната авиационна администрация одобрява нови маршрути на авиокомпаниите. Федералната комисия по комуникациите одобрява нови версии на мобилни телефони. Федералната търговска комисия и Министерството на правосъдието дадат зелена светлина за значителни сливания. Федералната корпорация за гарантиране на депозитите одобрява планове за закриване на фалирали банки, и т.н.

Ако тези други агенции бъдат лишени от служители, много бизнеси в САЩ ще бъдат парализирани. Може да възразите, чо този факт сам по себе си е доказателство, че има твърде много регулация, но фактът остава. Затварянето на голяма част от федеалния регулаторен апарат ще донесе повече трудности, а няма да улесни частния сектор. Освен това регулирането би отстъпило място на съдебните спорове, а съдебната система очевидно не е по-ефективна от бюрокрацията.

Има прецедент за премахване на цяла агенция, но той е с ограничена приложимост. Бяха нужни повече от шест години, но през 1985 г. федералното правителство премахна Съвета по гражданска аеронавтика (CAB) като част от по-голям закон, който дерегулира авиоиндустрията. Резултатът беше по-ниски цени, повече конкуренция и подобрена безопасност на авиокомпаниите. При отсъствието на CAB все още имаше достатъчно добра правна структура, която да разрешава на авиокомпаниите да продължат да летят.

Подобна тактика може да проработи днес с Министерството на образованието на САЩ. Разбира се, ще има съпротива, но отделът може да бъде премахнат с минимални сътресения. Това не би могло да се случи например с Министерството на енергетиката - някой трябва да наблюдава поддръжката на ядрените оръжия на страната, както в момента прави министерствотото, наред с изпълнението на други основни функции.

Друг подход би бил да се изследват разпоредбите на агенцията на индивидуална основа, като се отхвърлят всички, които са остарели или контрапродуктивни. Аз подкрепям това, но то включва много процеси и забавяне, пише още Коуен. Броят на регулациите нараства непрестанно, като например дейността на Федералния регистър за една година може да достигне между 60 хил. и 90 хил. страници. Преразглеждането може да забави разрастването на регулирането, но вероятно няма да го преобърне.

Основният парадокс е следният: правителствените разпоредби са вградени в голям, тромав и сложен набор от институции. Премахването им или значителното им съкращаване би изисквало огромен държавен капацитет, т.е. държавна компетенция. И все пак дерегулаторите са подозрителни към по-големия капацитет на държавата, тъй като той носи потенциал за повече държавни регулаторни действия. Помислете за това по следния начин: ако някой каже на либертарианско ориентиран експерт по ефективност на правителството, че за да се намали ролята на държавата, първо трябва да ѝ се даде повече власт, той вероятно ще избяга с писъци.

Любимата ми тактика за дерегулация (и тя е сравнително ефективна) е просто да се забави регулирането на нови сектори на икономиката. Благодарение на икономическия растеж и иновациите винаги ще има някои важни, но по-малко регулирани сектори на икономиката. Това потенциално забавяне няма да трае вечно, но с течение на времето ще се появят други нови и по-малко регулирани сектори, които ще заемат тяхното място. Този феномен в момента се наблюдава с развитието на изкуствения интелект.

В ранните етапи на развитието на един нов сектор може да изглежда, че държавното регулиране е недостатъчно. Но този подход на по-слабо управление може да бъде особено полезен за определяне на това как точно тези сектори ще да работят и ще допринасят за цялостната икономика или няма да го правят.

Колкото и да ме боли да призная, голяма част от регулациите са необратими. Така че търсенето на частични победи и предотвратяването или забавянето на ново регулиране е правилният подход, пише Коуен. Всеки, който се надява на дерегулация, трябва да разбере това, смята той.