Ще завлече ли към дъното Илон Мъск своите банкери?

Най-големият въпрос около клиент на инвестиционна банка като Илон Мъск е дали ще се окаже Моби Дик. Това са редки зверове, големите финансови китове. Мултимилиардери с множество предприемачески и инвестиционни интереси, които имат потенциала да се превърнат в извор на средства, какъвто не се намира всеки ден. Така че когато банкерите попаднат на такъв, го преследват до дупка – дори и да поемат няколко удара през това време, пише колумнистът Пол Джей Дейвис в материал за Bloomberg.

И наистина има няколко болезнени удара в покупката за 44 млрд. долара на Twitter – социалната мрежа, която сега е известна като Х. Но това не означава, че банките просто ще се откажат и ще потърсят друг улов. Човекът зад Tesla, SpaceX и редица други компании е плащал на банките големи такси и е много вероятно да продължи да го прави – и то не само по отношение на капиталовите пазари или консултирането на сделки, но и при частното банкиране и бизнеса с управление на капитал.

Големите банки изучават пълната стойност на своите големи китове с години. От финансовата криза през 2008 г. насам стратегията на Wall Street е да се фокусира върху все по-малки групи от много големи клиенти и да получава от тях колкото се може по-голям дял от печалбата за всичко, което правят в корпоративния си и личен свят. Мъск е олицетворението на този модел.

Придобиването на Twitter беше чудовищно по размерите си споразумение с плашещо голям финансов пакет, привързан към него. Сега обаче то може да се окаже най-лошата сделка за изкупуване от гледна точка на кредиторите за всички времена, според Wall Street Journal, именно заради размера си и заради това колко дълго банките са били принудени да го държат в сметките си.

Morgan Stanley, Bank of America, Barclays Plc и Mitsubishi UFJ Financial Group гарантираха 90% от дълговия пакет за 13 млрд. долара помежду си през 2022 г., когато сделката беше финализирана. Тя се осъществи в края на бума при инвестиционното банкиране, когато лихвите вече започнаха да растат и цените на заемите с ливъридж поеха надолу.

Обикновено банките биха продали подобен дълг бързо, но от второто тримесечие на 2022 г. нататък нещата се усложниха. Девет от най-големите европейски и американски играчи в сектора отчетоха над 1,8 млрд. долара отписвания по непродаваемите си дългове само през същото тримесечие.

Радикалните промени, които Мъск направи в Twitter, накараха потенциалните инвеститори да бъдат предпазливи по отношение на прилежащия дълг. До края на 2022 г. банките вече разглеждаха опции да се разделят с дълга, но получаваха предложения за само 60 цента за долар. Те също така поискаха от Мъск да рефинансира някои от личните си кредити, обезпечени с акции на Tesla, но без успех.

Morgan Stanley, най-големият кредитор с експозиция от 3,5 млрд. долара, така и не разкри отписвания в какъв размер е трябвало да понесе във връзка със заемите за сделката за Twitter. Но за цялата 2022 г. банката съобщи за загуба на пазарна стойност от 876 млн. долара от корпоративни заеми и други 577 млн. долара за 2023 г. Ако беше продала дълг на Twitter за 60 цента за долар, загубите щяха да бъдат толкова само от тази експозиция.

Разбира се, това е болезнен удар за банките (и за бонусите на замесените лица), но не и бедствие. Тези с най-непродаваемите дългове бяха и най-ограничени откъм поемането на риск за нови бизнеси, но пазарът така или иначе беше в застой през по-голямата част на 2023 г. Банките, които запазиха дълга си, не се представиха много по-лошо в сравнение с тези, които се отърваха от него като JPMorgan Chase & Co. и Goldman Sachs Group.

Дългът по сделката за Twitter все още принадлежи на тези поематели и без съмнение е на загуба по отношение на пазарна стойност. Компанията прави лихвени плащания от над 1,2 млрд. долара на година, като има и допълнителни такси. Но не би трябвало да е изненада, ако дългът не беше на загуба на този етап за кредиторите. Нещата винаги може да са по-зле: рекламодателите не се връщат в Х – дори и под заплаха от съдебни дела – и потребителите напускат социалната мрежа.

За банките обаче истинският въпрос е: изкарали ли са пари от връзките си с Мъск в дългосрочен план? Дори и банкерите с най-големи и продължителни връзки с него може да не могат да отговорят категорично с „да“ в момента, но със сигурност биха казали, че той остава много ценен клиент. А това е намек за бъдещето колкото и всичко останало.

Каквото и да мислите за политиките на Мъск, неговите мениджърски умения, туитовете му или за Cybertruck, той все още притежава милиарди долари лично богатство и почти неограничено влияние върху стратегиите и разходите на няколко водещи компании. SpaceX например се приема от банкерите като много добър залог, ако евентуално излезе на фондовия пазар.

Банките могат и да издържат твърде дълго, когато големи клиенти със значителен потенциал започнат да имат лоши финансови перспективи, но в крайна сметка ги отрязват. Мъск може един ден и да заприлича на белия кит на Херман Мелвил, но сама по себе си сделката за Twitter не е краят.