Лунната надпревара ще е във фокуса на срещата на космическите сили в Милано

Световните космически агенции се срещат в Милано тази седмица, докато геополитическото съперничество подхранва нова глобална надпревара в орбитата на Земята и на Луната, предава Ройтерс. Срещата ще е със силно участие на частния сектор, който се старае да бъде в крак с доминиращата SpaceX на Илон Мъск.

От 1950 г. насам Международният астронавтически конгрес (IAC) е място за учени, инженери, компании и политически лидери на космически нации, където те обсъждат сътрудничеството, дори във времена на засилено напрежение между световните сили.

Тази година конференцията ще събере под един покрив космическите умове на двамата най-големи конкуренти - САЩ и Китай. Но руската космическа агенция "Роскосмос" - известна сила, която сега е изолирана от Запада след нахлуването на Москва в Украйна през 2022 г., няма да има официално присъствие, което подчертава най-новите пропуски в космическото сътрудничество.

Въпреки това почти всички от 77-те страни членки на Международната астронавтическа федерация (IAF) - организацията с нестопанска цел, която организира IAC, се появиха за разговори относно това, което присъстващите очакват да бъде във фокуса на вниманието - изследването на Луната, нарастващата коалиция от държави под лунната програма "Артемида" на НАСА и належащата нужда на Европа от повече суверенен достъп до космоса.

Президентът на IAF Клей Моури коментира, че за този конгрес са представени рекордните 7197 технически резюмета, а рекордните 37% от докладите ще бъдат изнесени от студенти и млади професионалисти.

„Това е най-вълнуващото време в космоса от епохата на Аполо през 60-те години на миналия век“, коментира той пред Ройтерс.

Лидерът на НАСА Бил Нелсън се очаква да получи подкрепа в IAC за стратегията на агенцията да използва частни компании, които да заменят остарялата Международна космическа станция след приключването на дейността ѝ през 2030 г. Орбиталната научна лаборатория на повече от 20 години е символ на космическата дипломация, водена предимно от САЩ и Русия, въпреки конфликтите на Земята.

НАСА, която инвестира милиарди долари във водещата си лунна програма, се стреми да запази присъствие в ниска околоземна орбита, за да се конкурира с китайската космическа станция Tiangong, която от три години непрекъснато приютява китайски астронавти.

САЩ и Китай също така се надпреварват кой ще изпрати първи хора на Луната през това десетилетие след последната американска мисия Аполо през 1972 г. Двете космически сили агресивно ухажват страни партньори и разчитат силно на частни компании за своите лунни програми, като по този начин оформят целите на по-малките космически агенции по пътя.

IAC се провежда, докато италианският парламент започва да гласува одобрението си на първата законодателна рамка на страната за космическата индустрия. Тази рамка също така установява правила и отговорности за частни инвестиции в сектора.

„Тези правила дават насоки на националната екосистема как да постигнем целите си и да използваме пространството по устойчив и полезен начин“, посочва министърът на индустрията на Италия Адолфо Урсо.

Италия, която е сред най-големите участници в Европейската космическа агенция, наскоро обеща 7,3 млрд. евро до 2026 г. както за национални, така и за европейски проекти.

Възходът на разрушителните космически технологии, частната конкуренция, стимулирана до голяма степен от SpaceX, и геополитическото напрежение, принудиха Европа да преначертае приоритетите си както за ракетите носители, така и за сателитите.

Голяма част от западния свят разчита на SpaceX на Мъск и нейната ракета Falcon 9 за достъп до космоса, което кара страните, включително САЩ, да насърчават нови космически първенци, които могат да предложат по-достъпни ракети. А разрастващата се интернет мрежа Starlink на SpaceX направи компанията най-големият сателитен оператор в света.