Победата на YouTube в телевизионната война зависи от родителите

Ето една статистика, която може да шокира случайните наблюдатели на медийната екосистема: медийната компания, която контролира в най-голяма степен вниманието ни, не е всемогъщият Netflix, не е гигантът Walt Disney или вездесъщият Amazon Prime. YouTube е, пише Джейсън Бейли в коментар за Bloomberg.

Платформата отговаря за 12,4% от времето, прекарано от аудиторията в САЩ в гледане на телевизионно съдържание, според доклада на Nielsen Holding “Media Distributor Gauge” за април. Това е повече от 10,7% на Disney (което включва не само платформите и каналите, носещи името ѝ, но и ESPN, и Hulu). Същевременно е почти двойно повече от 6,8% и 6,7% съответно за Fox и Warner Bros. Discovery и е значително повече от 3,5-процентния дял на Amazon.

Но преди да приветстваме платформата като още един пирон в ковчега на традиционната телевизия, тя трябва да постигне нещо друго: да спечели доверието на своите потребители, особено на родителите.

Има реални проблеми с начина, по който работи YouTube, и препоръките, които отправя на зрителите (особено на по-младите). Това изправя развлекателния гигант пред негативната реакция, която наблюдаваме срещу други доминиращи, но проблемни технологични компании.

Ако сте достатъчно възрастни, за да си спомняте света преди YouTube или когато платформата първоначално срещаше проблеми с генерираните от потребители видеоклипове с ниска резолюция, знаете, че идеята да потребявате медии предимно чрез този портал звучеше абсурдно.

Например представители на поколението X като мен може да го използват като място, където да намерят клип от филм, който не се стриймва, епизод от предаване, който сме забравили да запишем, старо музикално видео към песен, която е била популярна за кратко, когато сме били в гимназията, или различни други шантави малки неща, които не са достатъчно съществени, за да съществуват някъде другаде, пише още Бейли.

Но като баща на тийнейджър, мога също така да ви кажа, че това не е начинът, по който по-младите хора възприемат YouTube. За много от тях той (и други  социални медии) е прозорецът, през който виждат света, и вратата, през която пътуват, за да намерят каквото търсят. Красотата на YouTube около 2025 г. е, че има всичко - от филми под наем до пълни, безплатни сезони на телевизионни продукции, огромни музикални архиви и ежедневно ново съдържание от любимите ви инфлуенсъри.

Кошмарът на YouTube в момента също така е, че има всичко – от необуздани конспиративни теории до расизъм и женомразство, от часове видеоклипове с идеологическа индоктринация до материали със сексуални внушения. Подходът на платформата да предлага всичко може би нямаше да е такъв проблем, ако тя беше увеличила усилията си (освен най-основните и лесни за заобикаляне контроли за родители) за ограничаване на по-притеснителните неща.

Вместо това зрителите са в плен на проблемния алгоритъм на платформата, който съществува не за подобряване на качеството на потребителското изживяване, а с цел увеличаване на количеството гледани видеа. През декември компанията съобщи, че хората са гледали повече от 1 млрд. часа YouTube дневно. Това време често може да бъде прекарано не в гледане на конкретно видео, което потребителят търси, а на видеоклиповете, които алгоритъмът на платформата препоръчва и/или се възпроизвежда автоматично след приключване на съдържанието, което са си пуснали сами.