Победата на YouTube в телевизионната война зависи от родителите

Към днешна дата има добре познати истории за това колко бързо алгоритъмът може да насочи зрителите към несвързано или дори будещо притеснения съдържание. Статия в New York Times от 2019 г. подробно описва онлайн радикализацията на Кейлъб Кейн, който „падна в заешката дупка на крайнодесни идеи“ в YouTube. Година по-рано тогавашният продуктов директор на компанията, а сега главен изпълнителен директор, заяви, че препоръките на сайта отговарят за над 70% от цялото време, прекарано в YouTube. Google, компанията майка на YouTube, собственост на Alphabet, не е споделила актуализирани показатели пред Bloomberg Opinion във връзка с този коментар.

И макар че може би не е обичайно платформата да функционира като машина за радикализация с пълна сила, предлагайки QAnon на невинни ценители на видеоклипове с котки, е трудно да се намери потребител (или родител), който да не може да си спомни поне една странна препоръка или неразумно кликване от любопитство.

Заети родители например могат да пуснат подходящо за възрастта съдържание, което децата им да гледат в YouTube (има причина 28% от зрителите на платформата да са на възраст между 2 и 17 години). Може би трябва да ангажират вниманието на децата си, докато работят от вкъщи, вършат домакинска работа или може би просто да си починат психически, но често се случва да чуят или видят съмнително видео, преди да бъде прихванато.

Този сценарий звучи ли ви познато? Поне за част от хората това е довело до значително недоверие към подхода на YouTube да пуска всичко. Усещането е за Див Запад – нещо, което липсва в усещането за подбрана програма в традиционните телевизионни мрежи или при абонаментните стрийминг услуги.

Същевременно е трудно да се прецени ролята, която непокорната и често немодерирана секция за коментари в платформата може да играе в разпространението на дезинформация, да не говорим за целенасочения тормоз, който е широко разпространен както в самия сайт, така и в различни инструменти на трети страни.

За съжаление, монополният технологичен пейзаж в момента означава, че шансовете на новосъздадена платформа за видео стрийминг да замени вездесъщия YouTube са малки до никакви, дори ако други сайтове и приложения (като Vimeo, за да посочим най-очевидния пример) предлагат далеч по-добро потребителско изживяване.

Но не забравяйте, че някога беше трудно да си представим, че някой уебсайт от този тип ще изпревари MySpace, а ентусиазмът на потребителите към търсачката на Google напоследък се охлади. Комбинацията от изобилие от реклами и безвкусни, нежелани и често неточни резултати, задвижвани от изкуствен интелект, опетни последната, поне сред потребителите, които обръщат внимание. Някои хора започнаха да се насочват към алтернативни търсения в мрежата, точно както мнозина избягаха от Twitter на Илон Мъск.

Възможна ли е подобна миграция към по-етични онлайн видео платформи? YouTube трябва да направи алгоритъма си по-безопасен за най-младата си демографска група, за да избегне откриването на отговора на този въпрос по лошия начин.