Ще причини ли изкуственият интелект следващата Голяма депресия?

Джим Бианко

Статията на Джим Бианко „Алтернативен поглед върху пазара на труда след изкуствения интелект“, подобно на тази на Citadel, е по-оптимистична. Бианко подхожда към опровержението от различен ъгъл – от самата природа на бизнеса.

В основата си всеки бизнес съществува, за да реши човешки проблем, посочва Бианко. Според него предположението на Citirini, че човечеството има краен брой проблеми, има недостатъци. Аргументът му се основава на парадокса на Джевънс: когато технологията прави нещо по-ефективно, търсенето на това нещо има тенденция да се увеличи драстично, вместо да се свие. Ако изкуственият интелект намали разходите за изготвяне на иск до почти нула, адвокатите няма да се скрият, а ще заведат още дела, което ще създаде ново търсене.

Бианко прави и полезно разграничение между автоматизирането на части от работата. Той използва GPS като пример. В продължение на 150 години трудната част от това да се кара такси в Лондон е преминаването на теста за знания. Това е включвало запомняне на 25 хил. улици и близо 20 хил. забележителности. Това е отнемало три или четири години. Тези знания са създали недостиг на квалифицирани шофьори, а наличните шофьори са получавали много високо заплащане.

GPS автоматизира тези обекти и позволява навлизането на повече конкуренти на пазара. Технологията отнема трудната част от това да си таксиметров шофьор и намалява цената на услугата.

Друга е историята на счетоводителите. Компютрите са елиминирали рутинната част от счетоводството, което позволява на счетоводителите да предоставят по-ценни консултантски услуги, наред със счетоводните услуги.

Резултатът на пазара на труда ще зависи от това дали изкуственият интелект ще автоматизира повтарящите се операции, или операциите с по-голяма добавена стойност. Бианко смята, че технологията ще премахне лесните, повтарящи се операции, което ще превърне добре подготвените служители и работници в много ценни активи за бизнеса. Това е в противовес на тезата на Citirini, в чиято публикация се твърди, че няма никакво значение какво се автоматизира, ако това се случи достатъчно бързо и в достатъчно голям мащаб, така че пазарът на труда да не успее да абсорбира изместването.

Бианко завършва с това, което той смята за най-критичната променлива – скоростта на прехода. Той ни запознава с исторически паралел, Енгелсовата пауза на Индустриалната революция.

Енгелсовата пауза: за това всички са съгласни

Енгелсовата пауза, кръстена на Фридрих Енгелс, съавтор на „Комунистически манифест“, описва суров петдесетгодишен период от 1790 до 1840 г. По време на Индустриалната революция този интервал е белязан от значителни загуби на работни места, които не са компенсирани веднага от нова заетост.

Според Бианко тази разлика между унищожаването на работни места и създаването на работни места предизвиква масивен колективен отпор срещу капитализма. Карл Маркс директно наблюдава тази опасна динамика и пише, че когато инструмент на труда приеме формата на машина, той веднага се превръща в конкурент на самия работник.

Сценарият на Citirini е в основата си модерна Енгелсова пауза, която се разиграва отново, но много по-бързо, следователно, непосредственото му въздействие може да бъде по-голямо. Бианко и Citadel не отричат ​​риска от прехода, но твърдят, че разликата може да се управлява, ако темпото на приемане на технологията се измерва и институционалните реакции са навременни.

И в трите статии имплицитно се посочва, че ако унищожаването на работни места изпреварва създаването на работни места достатъчно дълго, политическите и социалните последици могат да бъдат тежки въпреки подобренията в производителността и корпоративните печалби.

Като цяло технологичните революции в крайна сметка създават повече работни места, отколкото унищожават. Ако обаче преходът към изкуствен интелект е небалансиран, негативните икономически, социални и политически последици ще са тревожни.