Как глобалните усилия за безопасност на изкуствения интелект се обърнаха в друга посока

Всичко започна като елитен политически разговор в английска селска къща, чиято цел беше да се обуздае най-мощната технология на това поколение. Той прерасна в свободно сключване на бизнес сделки в индийски мегаполис, пише Politico.

Годишната световна среща на върха за изкуствения интелект (AI), която се проведе в Ню Делхи миналата седмица, се разрасна от 150 до 35 хил. делегати за по-малко от три години. В този процес първоначалната мотивация за срещата на върха – глобален разговор за постигане на съгласие относно предпазните мерки за контрол на технологиите с изкуствен интелект, е изместена в тихите кътчета на събитието.

На пръв поглед индийските организатори на тазгодишната среща имат предвид някои аспекти на безопасността на изкуствения интелект, поне според възвишените лозунги на уличните билбордове, разпръснати из целия град.

След като първите две срещи на върха преминаха под знака на обсъжданията на катастрофални рискове за човечеството и заплахи, като загуба на работни места и екологични щети, Индия вместо това насочи фокуса към практически приложения и сключване на сделки.

Белият дом, благосклонно настроен към технологичните експерти, насърчава по-доброто разбиране за това как технологията ще промени световните икономики и по-сложна геополитическа среда. Затова и разговорите в Ню Делхи са пример за рязка промяна: глобалният елит вече не е обсебен от това как да контролира рисковете от изкуствения интелект, а от това кой може да се възползва.

„Срещата на върха отразява как се е изместил глобалният разговор за изкуствения интелект – от тесен фокус върху безопасността към по-широк стремеж към въздействие“, казва Якоб Мокандер, директор технологична политика в Института за глобална промяна „Тони Блеър“, мозъчен тръст, който е оформил политиката на британското правителство за изкуствения интелект.

За тези, които са на място в индийската столица, събирането беше пазар, където всеки може да продаде своята версия за това как трябва да изглежда бъдещето, задвижвано от изкуствен интелект, без да се налага да се занимава със сложни въпроси за това как да се гарантира, че бързият технологичен напредък в областта на изкуствения интелект ще се осъществи по безопасен начин.

Амбър Синха, изпълнителен директор на групата за дигитални права EDRi, казва, че безопасността е „на заден план“. Тази промяна, според него, се е очертала още на последната среща на върха в Париж. Синха описва прехода към инвестиции като „това, което видяхме да се разиграва в Париж миналата година, и това, което, с още по-остър израз, виждаме да се разиграва сега“.

Други участници са по-малко песимистично настроени. „Разговорът за доверие и безопасност и разговорът за отворен код са в ъгъла и са някак маргинални“, казва Марк Сърман, президент на фондация Mozilla, която се застъпва за отворен интернет и надежден изкуствен интелект. „От друга страна, мисля, че това, което се случи, е, че разговорът е разделен на отделни части“, добавя той.

В събитието участваха водещи предприемачи, включително главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман, главният изпълнителен директор на Google DeepMind Демис Хасабис и главният изпълнителен директор на Mistral Артър Менш. Политическата подкрепа е смесена. Френският президент Еманюел Макрон пристигна с делегация на високо ниво, но други страни, сред които Великобритания, САЩ и Германия, имаха присъствие на по-ниско ниво.

Всяка държава за себе си

На миналогодишната среща в Париж Великобритания – първоначалният организатор на срещата на върха, отказа да подпише окончателната декларация, отчасти заради това колко много се е отклонила от целите за безопасност. Тази година Лондон се присъединява към атмосферата на търговския панаир. Делегация, водена от министъра на изкуствения интелект Канишка Нараян и вицепремиера Дейвид Лами, представи Великобритания като дестинация за таланти и инвестиции.

Междувременно САЩ пристигнаха в Ню Делхи, за да продадат своя AI пакет на света чрез своята Програма за износ на изкуствен интелект, официалната политика на администрацията за „разширяване на американското лидерство в сферата на изкуствения интелект и намаляване на международната зависимост от AI технологиите“ – отражение на нейния възглед за технологията като конкуренция между американските и китайските компании.

Администрацията на Тръмп „е фокусирана върху насърчаването на успеха на изкуствения интелект по целия свят. Така че това е важна възможност и силно представяне за правителството на САЩ“, коментира заместник-министърът на търговията по международна търговия Уилям Кимит на събитие във Вашингтон този месец.

Американските компании, включително OpenAI, Anthropic и Meta, обявиха инвестиции за милиарди долари в Индия. Те изпреварват китайците, тъй като Пекин изпрати малка делегация, защото събитието съвпадна с китайската Нова година.

Делегацията на САЩ бше ръководена от директора по технологичната политика на Белия дом Майкъл Крациос, докато вицепрезидентът Джей Ди Ванс ръководеше последната среща на върха в Париж. 

Мозъчният тръст на бившия британски премиер Тони Блеър включи в състава си бившия британски премиер Риши Сунак (съветник на Microsoft и Anthropic) и бившия британски финансов министър Джордж Осбърн (управляващ директор на OpenAI).

Междувременно ЕС иска както да разшири позицията си на глобален регулатор, така и да покаже, че е отворен за привличане на инвестиции. Това напрежение се наблюдава през последните месеци, тъй като властите на ЕС въведоха водещия закон за изкуствения интелект на блока. Същевременно европейските институции отмениха разпоредбите за безопасност чрез „пакет за опростяване“ след оплаквания от европейски компании, че законът е твърде обременяващ.

От Европейската комисия подчертаха амбицията на ЕС "да ускори внедряването на изкуствен интелект, да мащабира иновациите и да работи с доверени партньори като Индия, за да гарантира, че изкуственият интелект остава ориентиран към човека, сигурен и съобразен с демократичните ценности".

Индийските политици биха могли да вземат пример от брюкселския наръчник за своя кодекс на поведение – доброволните насоки, които съветват как компаниите трябва да подават оценки на риска, „но не виждам много сближаване, освен това“, казва Синха.

Някои от участниците твърдят, че разговорите за безопасност може да започнат да се водят другаде. „Серията от срещи на върха, която се развива по-скоро като глобален търговски панаир, ще измести решенията за глобалното управление на изкуствения интелект към нещо друго“, според Института „Тони Блеър“.

Сърман от Mozilla твърди, че мащабът на събитието всъщност позволява на алтернативни технологични играчи от „средните сили“, споменати в речта на канадския премиер Марк Карни срещу Тръмп в Давос, да се намерят. Това би могло да даде на хората избор отвъд масовите инструменти в област, доминирана от най-големите технологични играчи от Америка.

Много е вероятно срещата на върха догодина да се проведе в Давос. Друг потенциален модел е десетилетната поредица от глобални срещи на върха за климата на Организацията на обединените нации, известни като COP, които мигрират от държава в държава всяка година.

„Трябва да изберем дали искаме да се насочим към модел COP, с постепенно формиране на набор от текстове, или към модел на Г-7, като една държава определя своите приоритети всяка година“, посочва Мартин Тисне, бивш френски правителствен пратеник на срещата на върха за изкуствения интелект в Париж. „Лично аз смятам, че институционализацията [както при COP] е много добра идея за справяне с фрагментацията на управлението на изкуствения интелект на глобално ниво“, добавя той.

„Като се предава щафетата от година на година, поддържа се взаимна подкрепа и стремеж към съгласуваност, а не към фрагментация в глобалното управление и инфраструктура на изкуствения интелект, се заражда съюз и би било отлична новина, ако Швейцария поеме факела през 2027 г.“, заключава Тисне.