Ще причини ли изкуственият интелект следващата Голяма депресия?

Основният аргумент на Citadel е, че Citrini греши относно рекурсивния потенциал на технологията и по-специално разпространението ѝ в икономиката. „Технологичното разпространение, или скоростта, с която една нова технология се разпространява в икономиката, исторически следва S-образна крива“, посочват от Citadel.

В публикацията се посочва, че дори статията на Citrini правилно да насочва какво да очакваме от изкуствения интелект, темпото на достигане до тази точка ще е много по-бавно, отколкото се предполага. Това дава време на пазара на труда, бизнеса и правителствата да се адаптират.

„Пазарите често екстраполират фазата на ускорение линейно, но историята предполага, че темпът на приемане достига плато, тъй като организационната интеграция е скъпа. Появяват се регулации и съществуват намаляващи пределни възвръщаемости при икономическото внедряване“, посочват от Citadel.

Авторите на доклада директно оспорват макроикономическата логика на Citrini. „Автоматизацията, задвижвана от изкуствен интелект, е шок за производителността. Шоковете в производителността са положителни шокове в предлагането: те намаляват пределните разходи, разширяват потенциалния продукт и увеличават реалните доходи. Те са поотделно дезинфлационни и стимулират растежа в средносрочен план“, посочва се в публикацията.

Освен това те твърдят, че по-ниските цени поради растежа на производителността ще увеличат потреблението.

Дефиниране на БВП

Тъждеството на националния доход гласи, че всички разходи в икономиката (Y) идват от четири категории: потребление (C), инвестиции (I), държавни разходи (G) и нетен износ (X-M – износ минус внос). Ако производството и реалният БВП се увеличават, тогава според идентичността на националното счетоводство на дохода нещо трябва да се увеличава от страна на търсенето: потреблението, инвестициите, държавните разходи или нетният износ“, пишат от Citadel.

Сценарий, в който производителността се увеличава, но съвкупното търсене се срива, докато измерената продукция расте, нарушава този постулат, подчертава се в доклада.

По-просто казано, всичко произведено в крайна сметка се купува от някого. Потребителите (C) го купуват, предприятията (I) инвестират в него, правителството (G) харчи за него или чуждестранните купувачи (X-M) го внасят.

Ако общият икономически продукт (Y) се увеличава, което предполага сценарият на Citrini, тъй като изкуственият интелект е движеща сила на бум на производителността, тогава по дефиниция някой трябва да прави повече покупки. Не може да има икономика, която произвежда повече и продава по-малко.

Ако погледнем историята, технологичните революции са променили задачите, но не са елиминирали труда като вложен ресурс. За да се предизвика отрицателен шок в търсенето, достатъчно голям, за да затрудни разширяването на производството, трябва да се приеме почти пълна автоматизация на икономически значимия труд, съчетан с изключително слаби преразпределителни реакции.

За да се формулира правилно този дебат, може да се запитаме дали например появата на Microsoft Office е допълнение, или заместител на офис служителите? Опасенията може и да са били за заместване, но софтуерът се оказа допълващ.

Citadel припомня и нещо друго важно. През 1930 г. Джон Мейнард Кейнс в своята статия „Икономически възможности за нашите внуци“ прогнозира, че повишаването на производителността ще намали работната седмица до петнадесет часа в началото на XXI век. Той е прав за растежа на производителността, но греши за последиците за пазара на труда – вместо да работят драстично по-малко, обществата потребяват драстично повече.

Струва си да се припомни също, че през последния век последователните вълни от технологични промени не доведоха до експоненциален растеж, нито заличиха необходимостта от човешки труд. Те се оказват достатъчни да поддържат дългосрочния тренд на растеж в развитите икономики близо до 2%.

Днес застаряващото население, изменението на климата и деглобализацията оказват натиск за намаляване на потенциалния растеж и производителност и може би изкуственият интелект е това, което ще компенсира тези насрещни ветрове.

(Продължава на следващата страница)