Томас Димитров: България може да развие космическа индустрия, ако държавата стане клиент

Голямата роля на държавата, за да може да се позиционира в Космоса и в космическата икономика, е тя да бъде нещо като anchor client – основният клиент на собствената си фирма. Този коментар направи Томас Димитров, заместник изпълнителен директор на консултантската компания Logos, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.

По думите му държавата може да поеме дългосрочен ангажимент да купува определен капацитет, произведен в България. „Това би дало на компаниите необходимата сигурност, за да привличат частно финансиране и да развиват технологиите си“, посочи експертът, който анализира теми, свързани с космическата индустрия, международната сигурност и отбраната.

Той подчерта, че изграждането на високотехнологичен индустриален парк и космически отбранителен развоен център в Доброславци е стратегическа крачка напред. По думите му един от най-интересните аспекти на проекта там е заявката на EnduroSat да произвежда големи сателити с тегло до няколко тона, което отразява глобалното търсене на по-големи платформи.

Димитров обясни, че перспективата с промяната е свързана с поевтиняването на изстрелванията в Космоса и появата на нови приложения, които изискват по-големи платформи. Сред тях са директната комуникация между сателити и мобилни телефони, отбранителните приложения и обработката на данни с изкуствен интелект в орбита.

„Сателитите вече се превръщат в нещо като компютър. Все повече има търсене на orbital computing – обработка на данни с изкуствен интелект в орбита“, посочи експертът. И добави, че развитието на тежките ракети, като Starship и New Glenn, също променя икономиката на сектора, тъй като позволява извеждането на по-големи и по-скъпи апарати.

Томас Димитров подчерта, че космическата инфраструктура е все по-тясно свързана с отбраната. Според него обаче липсва стратегия и България все още купува готови отбранителни продукти на големи компании „като на Black Friday“, без държавата да влиза в ролята на интегратор и без да развива собствена технологична екосистема около тях. Той даде пример с дроновете, които според него не могат да се развиват изолирано, без екосистема от компании и технологии.

В глобален план Димитров очаква изкуственият интелект и космическите центрове за обработка на данни да бъдат сред следващите големи направления. Експертът се надява Европа да изгради собствени суверенни космически системи, които да намалят зависимостта от САЩ и други държави. „Голямото нещо за Космоса в момента ще бъде той да стане много по-суверенен в Европа“, посочи той. Според него тенденцията е към по-голяма конкуренция между отделните държави и блокове, въпреки че Космосът традиционно е сфера, в която международното сътрудничество има ключово значение.

Димитров отбеляза и че България все още не е нито член, нито асоцииран член на Европейската космическа агенция (ЕКА).

Каква е ролята на България в космическата надпревара? Какъв подход ще предприемат страните спрямо Космоса? Къде ще следващият голям пробив в Космоса?

Целия разговор гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

.Всички гости от предаването „В развитие“ може да гледате тук.