Китай затваря информационните си врати за чужбина

Когато в Google бъде въведена китайската дума за „правителствен уебсайт“, сред първите предложения за търсене се появява „недостъпен“. Очевидно много китайскоговорящи потребители, които се намират в чужбина – в самия Китай Google е блокиран – имат проблеми с достъпа до правителствени сайтове. Актуално изследване, публикувано в Journal of Cybersecurity на Oxford University Press, потвърждава това впечатление: повече от 50% от официалните правителствени сайтове не са били достъпни от 11 изследвани държави, пише редактор в политическия отдел на Frankfurter Allgemeine Zeitung Сара Вагенер.

Достъпът е важен не само за китайците, които се намират в чужбина. Чуждестранните експерти по Китай до голяма степен разчитат на данни, публикувани онлайн.

„Най-късно от началото на пандемията от COVID-19 насам стана по-трудно да се посещава Китай с цел научни изследвания“, обяснява Антония Хмайди от берлинския Mercator Institute for China Studies (Merics). Освен това много китайци са станали по-предпазливи в отношенията си с чуждестранни изследователи и журналисти заради кампаниите срещу шпионажа. „Затова в момента много теми могат да бъдат изследвани единствено чрез онлайн данни.“

Дори Върховният съд блокира чуждестранни потребители

Първите случаи на блокиране на достъпа от чужбина са установени от изследването на Оксфорд в началото на 2020-те години. Тогава правителствени сайтове са започнали да отказват достъп от чужбина.

Източната китайска провинция Анхуей, която днес е на последно място сред китайските провинции с достъпност под 20%, след временни блокади започва от октомври 2022 г. масово да ограничава достъпа до своя интернет портал. При опит за отваряне на началната страница на правителството на провинцията например от Германия се появява съобщението „403 Forbidden“ – заявката е умишлено блокирана.

Тази тенденция обхваща и национални институции. Според изследването Върховният народен съд на Китай използва широко блокиране на достъпа от чужбина от 2023 г. насам. Националният народен конгрес – китайският парламент – също е ограничавал в определени дни през май 2024 г. достъпа от места извън Китай, Хонконг, Макао и Тайван.

Хмайди посочва и друг проблем – все по-често за достъп до определени сайтове се изисква китайски мобилен номер или дори китайска лична карта. Невинаги е ясно дали ограниченията се налагат от посредници, които осигуряват достъпа чрез вход в системата, или директно от правителствените сайтове. Те обаче засягат и официални данни, например информация за финансирането на научни изследвания в Китай.

При Си прозрачността първоначално се увеличи

Няма закони или регулации, които изрично да определят ограниченията за достъп на чуждестранни потребители. Според изследването на Оксфорд 40% от недостъпните сайтове не могат да бъдат свързани с изрично геоблокиране, а с проблеми и ограничения в информационните системи. Вероятно те не са резултат от съзнателно решение за блокиране, а по-скоро от приоритетите на партийните кадри.

Отговорните за официалните интернет портали ежегодно се оценяват, наред с други неща, според това дали са допуснати нарушения на сигурността и изтичане на информация, както и колко бързо сайтовете могат да бъдат достъпвани от територията на Китай. Достъпността от чужбина обаче не се взема предвид. Изследването заключава, че местните партийни кадри имат интерес да бъдат предпазливи при публикуването на данни като цяло, докато няма стимул да влагат ресурси в осигуряването на достъп от чужбина.

Според Хмайди вероятно често „цензурата и сигурността се оценяват толкова високо, че предоставянето на данни остава на заден план“. Това се отнася и до публикуването на информация за потребители в самия Китай.

В началото на първия мандат на държавния и партиен ръководител Си Дзинпин през 2012–2013 г. прозрачността дори се увеличава. Например Националното статистическо бюро увеличава броя на показателите за населението и икономиката с 673% през първите години след идването на Си на власт, показва анализ на Merics.

Си разглежда прозрачността като ключов инструмент в борбата с корупцията и заявява, че „публикуването трябва да бъде правило, а секретността – изключение“.

Икономическите данни вече се смятат за силно чувствителни

По-късно настъпва обрат, например по отношение на демографските данни за Синдзян. След като чуждестранни изследователи използват данните като възможни доказателства за широко разпространени нарушения на човешките права в региона, съответните доклади са премахнати от правителствени сайтове, а впоследствие са качени отново без чувствителната информация.

Merics наблюдава общ спад в публикуването на правителствени данни от 2020 г. насам.

Според Хмайди в последно време това засяга най-вече науката и технологиите, както и икономическите данни. Последните „преди бяха почти неутрални, но днес се разглеждат като силно чувствителни“. Тя предполага, че китайското правителство не иска населението и чужбина да виждат „колко зле се справят определени части от китайската икономика“.

При науката и технологиите вероятно става дума, от една страна, за избягване на чуждестранни експортни ограничения, а от друга – за предотвратяване на изтичането на технологични знания в чужбина.

Липсата на данни може да изкриви изследванията

Липсата на достъп до правителствени данни може все повече да изкривява резултатите от научните изследвания, предупреждава Хмайди.

Проучването на Merics посочва, че „много публично достъпни източници са налични единствено защото отговарят на политическите интереси на китайските власти“. Със свиването на информационната база вероятността да се разпространяват крайни позиции за Китай се увеличава, докато нюансите и сивите зони изчезват.

В резултат става все по-трудно да се вземат добре информирани решения по отношение на Китай, казва Хмайди. Като примери тя посочва научните партньорства и начина, по който се подхожда към китайските икономически субсидии.

Според нея трябва да бъдат създадени стимули Китай да публикува повече данни – например чрез изискване китайските компании да доказват, че не получават държавни субсидии. Наличната информация според нея трябва да бъде обединена и анализирана в публични платформи.

/БГНЕС/