Европейски стартъпи в космическия сектор набират значителни средства, за да предизвикат SpaceX

Космическите компании привличат нови инвестиции в размер на стотици милиони долари, докато стартъпите се надпреварват да се разрастват, а правителствата търсят алтернативи на доминиращи американски играчи като SpaceX на Илон Мъск, пише CNBC. Поредица от нови кръгове на финансиране, включително набраните 300 млн. евро от производителя на сателити Open Cosmos, обявени в началото на миналата седмица, осигуряват свеж капитал на компаниите, които се стремят да спечелят по-голям дял от бързо разрастващата се космическа икономика.

Open Cosmos отдаде приоритет на европейските инвеститори, които споделят нейната мисия, заяви главният изпълнителен директор на компанията Рафаел Жорда Сикиер пред CNBC. Компанията съобщи, че ще използва презаписания кръг на финансиране за изграждане на сателитна инфраструктура, свързаност и данни в реално време за Европа.

Компанията набира допълнителен капитал поради множеството възможности в космическия сектор, въпреки че е на печалба пет последователни години, отбеляза Жорда.

Търсенето в космическия сектор означава, че „трябва да има много компании“

„Трябва да има много компании и те ще се появят отвсякъде – от САЩ, Европа, Китай, от всички краища на света. Малко е вероятно само една компания да може да обслужва целия растеж в световен мащаб“, счита Жорда.

Набирането на средства от Open Cosmos се случва след поредица от съобщения за финансиране през последните две седмици. Exploration Company обяви, че е набрала 450 млн. долара за своята серия С. Испанската ракетна компания PLD Space е добавила 108 млн. евро към своята серия С, а общата сума на кръга достигна 288 млн. евро. Германският ракетен стартъп HyImpulse набра над 50 млн. евро в нов капитал чрез разширяване на своята серия А.

Също този месец Marlan Space и Loft Orbital обявиха програма за 1 млрд. долара за изграждане на съзвездие от 50 спътника с изкуствен интелект заедно с партньори, включително френската компания в областта на изкуствения интелект Mistral и Amazon.

Космическите амбиции на Европа достигнаха важен етап по-рано този месец, след като гермаснският стартъп Isar Aerospace стана първата комерсиална европейска компания, която изстреля сателити в орбита. Космическият стартъп набра 270 млн. евро през юни, за да увеличи производството си и да разшири мрежата си от изстреляни сателити.

Но приливът на европейски инвестиции се случва на фона на недостатъчно финансиране в сравнение със САЩ. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) счита, че 67% от получателите на частни инвестиции в космическия сектор през 2025 г. са били базирани в САЩ спрямо 12,8% в Европа.

Само базираният в САЩ ракетен стартъп Stoke Space набра 1 млрд. долара по-рано този месец, за да ускори развитието на ракетата си носител за многократна употреба Nova, което показва наличието на по-големи капиталови ресурси, достъпни за американските космически компании.

Публичният бюджет за космически програми в САЩ е възлязъл на около 77 млрд. долара, по данни на Space Foundation. Европейският институт за космическа политика счита, че това е близо пет пъти повече от бюджета на Европа.

Наваксване на изоставането от SpaceX

Въпреки че Европа увеличи честотата на изстрелванията си през 2026 г., тя все още остава в сянката на SpaceX, която експлоатира ракетите си Falcon 9 и Falcon Heavy и извършва чести изстрелвания за съзвездието си Starlink и други клиенти.

Open Cosmos е изстрелвала спътници със SpaceX и Rocket Lab и с европейския доставчик Arianespace и има споразумения с индийски и японски оператори за изстрелване, отбеляза Джорда.

Международният космически форум, организиран от френския президент Еманюел Макрон в Париж миналата седмица, също показа политическото напрежение, което може да затрудни усилията на Европа да преодолее изоставането си в космическия сектор от САЩ.

Еврокомисарят по отбраната и космоса Андриус Кубилиус приветства допълнителните инвестиции, но предупреди, че те може да подкопаят амбициите на Европа, ако страните ги използват за следване на национални стратегии за сметка на по-добра координация.