Битката за Космоса на САЩ и Китай може да струва скъпо на науката

В края на юни китайската космическа програма се върна за първи път с камъни и почва от мистериозната далечна страна на Луната. Това бе голям успех. Учените по света нямат търпение да използват пробите, за да научат повече за произхода на спътника и Земята.

В същото време обаче други се притесняват, че Китай е напът да спечели космическата надпревара за построяването на първата постоянна база на Луната, пише колумнистката на Bloomberg Ф. Д. Флам. Китайската мисия даде да се разбере, че Пекин гледа на спътника като на стратегически актив, смятат те, а не на обект за чисто научно проучване.

Засега китайските лунни амбиции носят ценна информация, от която се възползва международната научна общност и американската космическа програма, която планира да приземи първите астронавти на неизследваната част на Луната. Колкото повече ние, земляните, знаем за този регион, толкова по-добре, така че витае духът на предпазливия оптимизъм. Успехът на Китай може да мотивира американските лидери да вкарат повече ресурси в изследването на спътника.

Има обаче едно основно притеснение и то е, че политическото напрежение ще попречи на учените и инженерите да участват в международни сътрудничества, които да направят изследването на Луната по-безопасно и по-продуктивно. По време на онлайн събитие, наречено „Надпревара до Луната“, проведено от SpaceNews, някои експерти заявиха, че е от съществено значение САЩ да са първата страна с лунна база, защото първият ще задава правилата и принципите.

Китайският апарат Chang’e-6 приземи на Луната оборудване, което копаеше под повърхността, събирайки проби от региона, известен като басейна „Южен полюс-Ейткън“. Мисията също така постави и комуникационен сателит в лунната орбита, необходим за изпращането на послания от и до апарати на далечната страна на спътника.

Тези, които не приветстват всичко това като напредък за науката, спекулират, че Китай може да наруши международня космически договор и да присвои територия или ресурси. По време на изслушване в Конгреса миналата пролет администраторът на НАСА Бил Нелсън изрази притеснение, че Китай може да си присвои ключова територия и да изключи достъпа на всички останали.

Основният ресурс на Луната, за който учените знаят, е замръзналата вода в басейна „Южен полюс-Ейткън“ и други намиращи се в близост кратери – затова и Chang’e-6 кацна именно там. Този басейн е фокусът и на други две бъдещи мисии – Chang’e-7 и Chang’e-8. Тези мисии ще проучват леда в региона и възможността за извличане на вода и други ресурси, като крайната цел е евентуалното изграждане на изследователски пункт.

Неслучайно регионът е обект и на следващата американска мисия с екипаж до Луната – „Артемида“ – която трябва да се осъществи по някое време през това десетилетие.

Водата в региона има потенциал не само да снабдява лунна база. Водата може също така да се използва като източник на водород за захранването на мисии, чиято цел е откритият Космос. Луната, която е по-малка от Земята и упражнява по-малка гравитационна сила върху космическите кораби, е добра стартова площадка включително за лазерно задвижвани мисии, които биха могли да пътуват и до планети около далечни звезди.

Според Саймън Питър „Пийт“ Уордън, бивш директор на Ames Research Center към НАСА, далечната страна на Луната разполага и с някои други преимущества. Едно от тях е относителната радиотишина, която дава безпрецедентния шанс на радиоастронавтите да търсят остатъци от ранните дни на Вселената и дори извънземни цивилизации.