Как Япония измести Европа като най-добър приятел на САЩ на Луната

Сайонара Макрон, Шолц и Мелони, вашите астронавти просто ще трябва да почакат.

Президентът на САЩ Джо Байдън се съгласи по-рано този месец японски астронавт да стане първият неамериканец, кацнал на Луната, оставяйки доказани европейски космически изследователи от Франция, Германия, Италия и Великобритания да се борят за някоя по-късна мисия, пише Politico.

Според програмата „Артемида“ на НАСА САЩ ще изпратят астронавти на Луната през 2026 г. и ще работят по изграждането на лунна космическа станция и постоянно присъствие на повърхността на спътника чрез поредица от двупосочни мисии.

Междувременно Белият дом също настоява неговите съюзници  да подпишат споразуменията „Артемида“, предпочитаните от него правила за лунния бизнес.

Европа се присъедини към програмата от самото начало, като се споразумя да построи обслужващ модул за космическия кораб на НАСА „Орион“, който ще транспортира астронавти до Луната. Надеждите бяха, че Европейската космическа агенция (ESA) ще осигури това желано място на „Артемида 3“ - първата мисия с приземяване на хората на Луната от 1972 г.

„Европейците искаха да бъдат първите стъпили на Луната след американците, това е очевидно“, коментира космически дипломат при условие за анонимност след решението на Байдън.

Вместо това Токио се сдоби с тази чест.

Сделката за лунната мисия беше обявена този месец от японския премиер Фумио Кишида по време на посещение във Вашингтон, само дни преди следващото поколение европейски астронавти да завърши основно обучение на 22 април.

„В Европа се разпространява усещането, че сме изоставени по отношение на „Артемида“, изтъква Артър Созай, адвокат от Allen & Overy, добавяйки, че липсата на координация в начина, по който европейските страни са подписали споразумението „Артемида“, също е ограничила шансовете на блока да си осигури място в мисията.

Швейцария и Швеция станаха последните европейски страни, които подписаха споразумението през изминалата седмица, което ги направи съответно 37-ата и 38-ата страна членка.

Но тъй като Китай също събира съюзници за съперничещ съвместен проект за база на Луната, наречен Международна лунна изследователска станция, с Русия, Тайланд, Пакистан и Южна Африка наред с други, определянето на норми за бизнес на Луната става конкурентноопределящо.

„Това е геополитическо решение и има много общо с Китай“, смята Херман Лудвиг Мьолер, директор на Европейския институт за космическа политика във Виена.

Решението застрашава надеждите на Европа да стане водещ играч в бъдещите лунни мисии и подчертава нейната разпокъсана администрация. ESA провежда проучвателни и изследователски операции със своите членове от Париж, но не може да сключва по-големи сделки с други сили за икономическо сътрудничество, сигурност или отбрана.

„Вече не става въпрос за бартер или споразумения за услуги, а за геополитика и как тя изпраща сигнал“, коментира Мьолер. „Това, което виждаме тук, е пространство за дипломация. Не става дума само за полезни товари или роувър“.

Съгласно съществуващите споразумения ESA има три резервирани места за бъдещи мисии „Артемида“, които все още не са насрочени, в замяна на модула за услуги. Очаква се две от местата да покриват мисиите „Артемида 4“ и ‚Артемида 5“, докато части от новата лунна космическа станция Gateway ще бъдат транспортирани в орбита, преди да се направи опит за кацане на Луната.

Италианка Саманта Кристофорети е водещ претендент за лунна мисия, като премиерът на Италия Джорджа Мелони се застъпва за нея, докато френският президент Еманюел Макрон  откри надпреварата за кацане на европеец на лунната повърхност, като избра френския астронавт Томас Пескет да го придружи на среща в САЩ с вицепрезидента Камала Харис през 2021 г.

„Очакваме тези полети да се реализират преди 2030 г., но точната последователност все още трябва да бъде решена от НАСА с оглед на напредъка на програмата „Артемида“, посочва говорител на ESA.