Целта е Иран, или как Израел иска да прекрои силите в Близкия изток

Началото на края за Оста на Иран

Риториката, използвана от израелските лидери, изглежда не съответства на по-ограничените забележки на официални лица в САЩ. Не само вътрешнополитическата логика ръководи Нетаняху, но и военната обосновка.

„Той унищожи висшето ръководство на „Хизбула“, компрометира способността ѝ да координира и да води инициативи. Въпреки рисковете пред едно наземно нахлуване, заплахата от балистични ракети на далечни разстояния и разтегнатия характер на настоящите операции на израелските сили, вероятно няма да има по-добро време за навлизане в Южен Ливан за унищожаване на военната инфраструктура на „Хизбула“ там“, коментира Матю Савил от британския мозъчен тръст Royal United Services Institute.

Израелски официални лица говорят с много по-амбициозни термини от по-ограничената военна цел да спрат трансграничните ракетни атаки на „Хизбула“, за да могат около 80 хил. израелци да се върнат по домовете си в евакуираните населени места край границата с Ливан.

Някои висши и все още влиятелни бивши ръководители на разузнаването и сигурността, включително бившият ръководител на "Мосад" Тамир Пардо, публично призовават военната кампания да бъде поддържана, за да се преначертае Близкия изток. Пардо коментира пред израелски медии, че ударите, нанесени от Израел на „Хизбула“ в последните седмици, предоставят на страната му „възможност, която не трябва да се пропуска“.

Най-важният регионален съюзник на Техеран едва ли ще се възстанови, за да контролира Ливан до степента, която беше достигната след войната с Израел през 2006 г., добавя Пардо.

Щетите, които израелските сили нанесоха на „Хизбула“, наистина разтърсиха организацията. Списъкът на висшите командири на групировката, убити през последните две седмици, се обновява ежедневно. „Почти цялото висше ръководство на групата, политическо и военно, заедно с хиляди членове и командири на средно ниво, беше елиминирано или няма да може да влиза в битки, да не говорим, че Израелските отбранителни сили са унищожили големи количества стратегически боеприпаси, които биха могли да застрашат израелски цели“, казва Ахмед Фуад Алхатиб, анализатор в Атлантическия съвет.

Според него това вероятно е началото на края на Оста на съпротивата на Иран.

Този резултат няма да се хареса на голяма част от арабските лидери, включително в страните от Персийския залив. Някои медии в региона вече хвърлят вината за страданията на ливанците върху „Хизбула“. Влиятелният всекидневник на Саудитска Арабия Okaz обвинява организацията, че действа „в името на иранските интереси, а не на ливанските или арабските“.

И „Хизбула“, и Иран са в затруднено положение с малко привлекателни възможности. Новият президент на Иран Масуд Пезешкиан иска да подобри връзките с арабските съседи и също така отправи предложения към Запада, като намекна, че Техеран е готов да подходи по-сериозно към ядрените преговори. Прякото участие в конфликта рискува да разруши този дипломатически контакт.

Джулиън Барнс-Дейси от European Council on Foreign Relations обаче предупреждава, идеята за създаване на нов регионален ред е „опасна илюзия“. „Израелската атака бележи значително тактическо постижение, но остава отделена от жизнеспособен стратегически път за устойчиво справяне с нуждите на Израел за сигурност и прекратяване на поредицата от взаимосвързани регионални конфликти“, добавя той.

Бившият израелски премиер Ехуд Олмерт, яростен критик на Нетаняху, също коментира пред Politico, че е рано да се говори за успехи.