Споразумението между Израел и "Хамас" може да не продължи дълго

Първата фаза от споразумението за прекратяването на огъня между Израел и групировката „Хамас“ започна с освобождаването на три цивилни жени в неделя, 19 януари 2025 г. Няколко часа по-късно бяха освободени 90 палестински затворници от израелските затвори. В събота бяха освободени още четири израелски заложнички, държани в ивицата Газа, а автобуси с палестински затворници напуснаха израелските затвори.

Тази първа фаза ще продължи шест седмици, в края на които „Хамас“ ще освободи 88 заложници (живи или мъртви), а Израел - общо 1904 палестински затворници, пише за EuroNews.com Соли Йозел, гост сътрудник IWM във Виена. Най-важният политически затворник, който гние в палестински затвор - Маруан Баргути, палестински лидер от Западния бряг и ръководител на движението „Фатах“, няма да бъде сред тях.

Сделката беше постигната с посредничеството на САЩ, Катар и Египет. Последните две страни се стремят да започнат възстановяването на опустошения анклав по време на първата фаза от споразумението, а не в по-късните му етапи.

Повечето коментатори обаче се съмняват, че сделката наистина ще премине през втората и третата си фаза. Очакванията са, че заради липсата на силен външен натиск или израелското правителство, или „Хамас“ – които направиха демонстрация на сила по време на освобождаването на първите заложници, ще прекъснат процеса, тъй като това служи по-добре на интересите им.

Или, както се изразява бившият заместник-директор на Центъра по антитероризъм на ЦРУ Пол Пилър, „преговарящите постигнаха краткосрочна сделка, като същевременно оставиха без отговор по-трудни въпроси“.

Всъщност първата фаза на сделката е сравнително лесна за изпълнение и дава на всички страни отдих от изтощаващия конфликт. Докато тече размяната на заложници и затворници, към ивицата Газа ще се насочи значителен поток от храни, лекарства и други продукти от основна необходимост.

След шестседмичното прекратяване на огъня всяко удължаване ще зависи от успеха на бъдещите преговори. Във втората и третата фаза на сделката повече заложници, някои от които може би вече са мъртви, трябва да бъдат разменени с повече затворници.

Междувременно израелските сили трябва да се изтеглят напълно от ивицата Газа, нещо, което премиерът Бенямин Нетаняху последователно отказваше да признае в миналото. Изтеглянето, заедно с план за реконструкция, са предвидени, но засега тези фази са само очертани като цели и не са строго формулирани.

Нетаняху пак сигнализира в събота, че няма да позволи връщане на цивилни в северната част на ивицата Газа, защото от "Хамас" не са освободили една от заложничките, за които е било договорено да бъде върната в Израел. 

Широко разпространено е мнението, че намесата на екипа на новия президент на САЩ Доналд Тръмп и неговите предупреждения към двете страни са помогнали на администрацията на предшественика му Джо Байдън най-накрая да постигне неуловимата сделка за прекратяване на огъня.

Иронията или трагедията на споразумението е, че предишната американска администрация не успя да получи израелски ангажимент за прекратяване на огъня, подготвен от вече бившия президент Джо Байдън през май, въпреки че почти всички основни принципи са въплътени в новата сделка-

Тръмп даде да се разбере, че не иска тази криза да продължи да тлее, когато той поеме президентския пост. Въз основа на първите му решения, свързани с този въпрос, и коментарите му за ивицата Газа обаче, той не оставя впечатлението, че е напълно ангажиран с плана, който и двете воюващи страни бяха принудени да приемат.

Той каза пред репортери в първия си ден на поста, че „не е уверен“, че примирието в Газа ще продължи, като добави, че „това не е наша война, това е тяхна война“.

Всички тези опасения всъщност сочат една фундаментална реалност: докато палестинците остават там, където са, и не могат да бъдат насилствено изселени нито от ивицата Газа, нито от Западния бряг, основният проблем на Израел - да намери политическо решение на палестинския въпрос, също остава.

Първите решения на Тръмп след встъпването му в длъжност също подчертават пристрастието му към Израел. Спирането на цялата чуждестранна помощ от Тръмп за 90 дни вероятно ще засегне палестинците, които разчитат и на американски дарения за многостранните организации.

Новият американски президент наложи и санкции на Международния наказателен съд, който издаде заповеди за арест на премиера на Израел Бенямин Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант, отмени санкциите, наложени на насилствени заселници от администрацията на Джо Байдън и реши да възобнови доставката на 2000-фунтови бомби на израелската армия.

Ситуацията на място в ивицата Газа предполага, че „Хамас“, въпреки огромните щети, нанесени от израелската армия върху военното му крило, сега отново отговаря за осигуряването на сигурността на анклава и контролира разпределението на помощите. Образът е на организация, която не е победена напълно и унищожена въпреки загубата на хиляди бойци. Всъщност предишният държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен разкри на последната си пресконференция, че от „Хамас“ са успели да наемат толкова бойци, колкото организацията е загубила по време на войната.

Групата успя да попълни силите си, да възстанови част от инфраструктурата си и да прокопае „байпаси“ до участъци от тунели, които израелските военновъздушни сили унищожиха. Междувременно в Израел нарастващ брой запасняци отказват да отговорят на повиквания.

Дали администрацията на Тръмп ще иска да отдели време и енергия за преследване на това, което се оказва непостижима цел, е под съмнение. Само ако Саудитска Арабия се придържа към ангажимента си за вземането на сериозно решение за две държави, преди да нормализира отношенията си с Израел, Тръмп ще обърне внимание на последващите епизоди от израелско-палестинския конфликт.