Русия и САЩ разглеждат проектите за споразумения, обсъждани от Москва и Киев в първите седмици на войната, като възможна основа за мирно споразумение с Украйна, заяви Кремъл в петък, въпреки че президентът на Украйна по-рано ги отхвърли като неприемливи.
Проектодокументите, обсъждани на разговори в Истанбул в края на март 2022 г., щяха да задължат Украйна да се откаже от амбициите си в НАТО и да приеме постоянен неутрален и безядрен статут в замяна на гаранции за сигурност от страна на САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция – петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.
Двете страни обаче не постигнаха съгласие по отношение на руските искания, които включваха право на вето върху действията на държавите гаранти за оказване на помощ на Украйна в случай на нападение.
„Бяха проведени много, много, както бих ги нарекъл, задълбочени и съществени преговори, оформени в нещо, което се нарича споразумение по Истанбулския протокол“, заяви пред CNN американският пратеник за Близкия изток Стив Уиткоф миналия месец.
„Бяхме много, много близо до подписването на нещо и мисля, че ще използваме тази рамка като ориентир за постигане на мирно споразумение между Украйна и Русия“, посочи той.
Запитан за позицията на Русия по истанбулския проект, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви пред репортери в петък: „Във Вашингтон също чухме изявления, че това може да стане основа, отправна точка за преговори. И, разбира се, президентът Путин заяви, че преговорите биха могли да имат за отправна точка Истанбулските споразумения“.
Миналата седмица говорителят на украинското външно министерство Георгий Тихий посочи, че Киев не е получавал никакви предложения от САЩ за използване на Истанбулските документи като основа за мирни преговори.
Още през декември президентът на Украйна Володимир Зеленски отхвърли истанбулския подход, като го определи като ултиматум, изискващ капитулация на страната му.
Базираният в САЩ Институт за изследване на войната написа в свой анализ миналия месец, че условията на проекта на Истанбулския протокол биха оставили Украйна безпомощна да се защити срещу всяка бъдеща заплаха от Русия.
„По този начин той е напълно несъвместим със сегашната заявена политика на САЩ и не може да бъде основа или пътеводител за преговори, които са нещо различно от капитулация спрямо предвоенните искания на Русия“, се казва в доклада.
Ядрени оръжия
От съществено значение е да се води диалог със Съединените щати относно контрола на въоръженията, след като президентът Доналд Тръмп отправи широк призив към ядрените сили в света да се откажат от оръжията си, заяви още Песков.
Тръмп, който обеща да превърне премахването на ядреното оръжие в цел през втория си мандат, заяви в четвъртък: „Би било чудесно, ако всички се отърват от ядрените си оръжия“.
Той добави: „Знам, че Русия и ние имаме най-много. До 4-5 години Китай ще разполага с равно количество. Би било чудесно, ако всички се откажем от ядреното оръжие, защото силата на ядрените оръжия е безумна.“
Запитан за коментарите на Тръмп, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза пред репортери: „Диалогът между Русия и САЩ по въпросите на контрола на въоръженията е необходим, особено по отношение на стратегическата стабилност.“
Той коментира, че европейските ядрени арсенали не могат да бъдат пренебрегнати в този диалог. Той добави, че въпросът е придобил по-голяма актуалност след речта на френския президент Еманюел Макрон в сряда, в която той изказа идеята за разширяване на френския ядрен чадър към други държави и нарече Русия „заплаха за Франция и Европа“.
Русия заяви, че речта е съдържала заплахи към нея и „нотки на ядрен шантаж“. Кремъл я нарече крайно конфронтационна и заяви, че Франция предявява претенции за „ядрено лидерство в Европа“.
Русия и Съединените щати са най-големите ядрени сили в света, като всяка от тях разполага с над 5000 ядрени бойни глави. По данни на Федерацията на американските учени Китай разполага с около 500, Франция - с 290, а Великобритания - с 225.
Договорът между САЩ и Русия за ядрените оръжия, който ограничава броя на стратегическите ядрени бойни глави, които двете страни могат да разполагат, изтича през февруари 2026 г. Миналия месец високопоставен руски служител предупреди, че перспективите за удължаване на договора не изглеждат „много обещаващи“.


Крадци "берат" кабели от зарядните за EV
Цените в училищния стол, като в ресторант
ЕК иска забрана на социалките за деца под 13 години
Профилактика на тол камера променя движението по пътя София - Варна
Евростат с мрачна прогноза за България: Страната се топи
АУЕР в енергийното министерство: Бизнесът вижда риск за независимостта
Депозитната маса пази българските кредитополучатели от ръст на лихвите
Китайски AI компании са точили знания от американски конкуренти за своите модели
IPO-то на Anthropic за $2 трлн. остава в ход, а надпреварата в AI се ускорява
Британски депутати: AI носи рискове, сходни с тези от финансовата криза
Winkelhock Edition E34 е идеалнното BMW M5 за времето си
Hyundai ще учи електромобилите си да спират с двигателя
Умалена версия на Porsche 550 Spyder струва над 80 000 евро
Тази дизелова технология на Peugeot трябваше да промени градските коли
Най-мощният Volkswagen GTI в историята е със задно предаване
Поверия за празника на Вяра, Надежда, Любов и София на 17 септември
Ивелин Михайлов: Нагласено е Йотова да спечели президентските избори
Руска атака унищожи склад на продуцентската фирма, чийто съосновател е Зеленски
Четвърта студентка за седем месеца: 21-годишна беше убита в Мексико